Преминаването към лятното часово време обърква вътрешния часовник и повишава риска от инфаркт

Смисълът на преместването на часовниците с час напред и час назад е да осигури на организма повече светлина и повече активност. Поради тази причина всяка година в последната неделя на март часовниците се местят с един час напред, а в последната неделя на октомври се връщат обратно.


Според хронобиолозите Тил Рьонеберг и Томас Кантерман от университета “Лудвиг Максимилиан” в Мюнхен обаче преминаването към лятното часово време през март обърква вътрешния часовник на човека. Този дисбаланс се дължи на факта, че ритъмът във всекидневието ни се определя не от часовника, а от дневната светлина. Заедно с двама холандски изследователи те са провели най-голямото досега изследване за последиците от преместването на стрелките. Чрез специален въпросник те са изследвали моделите на сън на 55 000 души в Централна Европа. Резултатитеот проучването са публикувани в списание Current Biology.

Вътрешният часовник на човека се нагажда към промените в съответствие със сезона спрямо изгрева на слънцето. Изгревът регулира естествения ритъм на сън и бодърстване и през летните месеци. Резултатите показват, че преместването на часовника в лятното часово време пречи на естествената настройка на вътрешния часовник. Бяхме изненадани, но се оказа, че последиците са сериозни. Смяната от лятно на зимно часово време и обратно влияе върху естествените ритми в организма, въпреки че човек обикновено успява в рамките на няколко дни да се пригоди към промените.

Учените твърдят също, че местенето на часовника с час напред не е съобразено с биологичните потребности на организма или с природата. На първо място страда връзката между отделянето на мелатонин и съня. Между хормона на епифизата и съня съществува пряка връзка и недостигът на мелатонин значително затруднява и прави невъзможно заспиването. Максималната му концентрация в кръвта е от 0 до 4 часа и ако човекът е ставал в 5 часа, то с въвеждането на лятното време той е принуден да се събужда и да бодърства тогава, когато всички негови физиологични механизми все още работят в режим на отдих.


Според изследване, хората не успяват да се адаптират към лятното часово време. Участниците в проучването трябвало да дадат информация за навиците си на сън както в работните, така и в почивните дни. В резултат учените установили, че в почивните дни, в които не трябва да стават в точно определен час, хората настройват съня си в съответствие със сумрака на границата между деня и нощта.


Симптоматиката на десинхронозата е сходна със състоянието на хроничното недоспиване:
гадене и чувство за тежест в стомаха
главоболие и замаяност
дезориентация в пространството
ирационално мислене
безсъние или патологична сънливост
депресивно настроение
изгубване на апетита

В друг експеримент учените наблюдавали в продължение на четири седмици преди и четири седмици след преместването на стрелките индивидуалните навици за сън и активност на 50 души. Резултатите били обобщени въз основа на попълнени въпросници. Освен това обаче специален измервателен уред на ръката отчитал двигателната активност.



И този експеримент показал, че дневният и нощният ритъм на хората не се адаптират към лятното часово време. Учените допускат също така, че лятното часово време е не само безполезно, но и може да бъде вредно за здравето в дългосрочен план.


Шведски специалисти установили, че преминаването към лятно часово време повишава броя на инфарктите, докато след есенното връщане на стрелките този риск слабо се понижава.
Изследователи от стокхолмския институт Каролинска анализирали данните от регистъра за инфарктите между 1987 и 2006 год. Оказало се, че седмица след пролетното преместванене на стрелките броят на инфарктите нараства с 5%.


Според учените обяснението е в нарушаването на биологичния ритъм, което е стрес за организма. Допълнително натоварване представлява и пренастройката на обичайните ангажименти към промяната на времето.



Съвети за по-бърза адаптация

Прекарайте първия ден с по-големи физически натоварвания, уморете се повече. Така ще заспите по-лесно, макар и по-рано с един час отпреди.
Ако все пак не можете да спите, прекарайте една безсънна нощ и следващата вече със сигурност ще спите непробудно.
Движете се повече, спортувайте и се разхождайте сред природата.
По възможност през първата седмица на април не планирайте робата, която изисква прекомерна концентрация и напрежение.
Необходимо е да се запази добрата физическа форма. Правилното пълноценно хранене и адекватното натоварване ще помогнат на организма да се пренастрои с най-малки загуби.
Постарайте се през преходната седмица да не злоупотребявате с алкохола и кофеина, които допълнително затрудняват заспиването. Това се отнася и за приспивателните.
В някои случаи могат да ви помогнат препаратите, съдържащи мелатонин, но те задължително трябва да бъдат назначени от лекар

Източник: puls.bg