Хроничната хрема се превръща в алергия

• Около 30 на сто от населението на планетата страда от алергия

• За България този процент е около 25

Нищо неподозиращият човек не предприема необходимите мерки за тази уж банална хрема и скоро тя може да се превърне в хронична алергия. За да не се допусне това, трябва най-после да научим по-подробно какво е това алергия, как се разпознава, как се предотвратява и лекува. И така: алергията е прекалено висока чувствителност на имунната система на организма към така наречените алер-гени. Алергените пък са различни фактори от външната среда: хранителни продукти, лекарства, цветен прашец, козината на домашните животни, насекоми, домашен прах и т.н.

Поради нарушение в работата на имунната система тя грешно приема тези външни фактори за потенциално опасни (а често те са напълно безопасни) и реагира остро. Проявите на такава реакция са много разнообразни: многократни пристъпи на мъчително кихане, съпроводено с обилно отделяне на секрети от носа (или пък запушване), сълзене, рязка болка в очите, сърбеж по клепачите, по носната лигавица и кожата.

БОЛЕСТТА СЕ ОБОСТРЯ ПРИ КОНТАКТ С АНТИГЕНИ
Тя се развива, когато по неизвестни и досега причини имунната система започва да изпълнява с прекалено голямо усърдие своите функции и „да превишава своите пълномощия". По този начин тя губи контрол и започва да реагира на напълно безвредни вещества като на много опасни. Можем да направим аналог например с много обидчив човек, който приема най-незначителната забележка като много голяма обида. В резултат на тази реакция на имунната система се развива алергичната реакция.

Имунната система има една специфична особеност - изключително добра памет. На нея й е достатъчен само един път, за да може да запомни и да се научи да разпознава чуждото вещество -антигена. В отговор на това тя изработва свои специфични вещества - антитела, за да неутрализира антигените. И ако същият този антиген попадне отново в организма, имунната система го разпознава и атакува чрез вече изработените антитела. Ето затова болестта се обостря всеки път при контакт с тези вещества, които имунната система е запомнила и определила като чужди антигени.

СИМПТОМИТЕ НА АЛЕРГИЧНАТА РЕАКЦИЯ СЕ РАЗЛИЧАВАТ ОТ ОБИКНОВЕНОТО
КИХАНЕ
Най-разпространените прояви на алергията, както вече казахме, са продължителното кихане, сухата кашлица нощем, запушеният нос, хремата, сърбежът по кожата и лигавицата, паренето в гърлото, паренето в очите. Но всичко, което изброихме, може и да няма нищо общо с алергичната реакция. Затова имайте предвид, че при алергичната реакция съществуват следните нюанси:

• Пристъпите на кихане продължават ден след ден без очевидна причина.

•Секретите от носа обикновено са прозрачни и воднисти.

• Носната лигавица се възпалява и удебелява, а това води до запушване на носовия канал. В резултат на това се нарушава нормалното оттичане на слуз и опитите на човек да изчисти носа си само задълбочават нещата.

• Може да се появи копривна треска (обрив) във вид на много мънички червени точици по кожата, които много сърбят.

• Паренето в очите възниква без външни причини и нищо не е в състояние да го намали, а клепачите се зачервяват и отичат.

ПРОЧЕТИ И ЗАПОМНИ!
Ако независимо от всички предприети мерки признаците на алергия упорито ви притесняват в продължение на седмици, непременно се обърнете към специалист. Той ще ви направи комплексно изследване, за да уточни диагнозата. Вече споменахме, че има няколко вида алергии.

Терминът алергия произлиза от гръцки и означава „чуждо действие". Той е въведен през 1906 година от австрийския педиатър Клеменс фон Перк.

Алергичните реакции са четири типа, като първите три са незабавни (алергичната реакция се развива 20 минути след повторен контакт с алергена), а последният е забавен и се развива в продължение на един-два дни:

• анафилактичен тип - анафилактичен шок, копривна треска, полиноза, атопична бронхиална астма, оток на Квинке, алергичен ринит, атопичен дерматит (невродермит);

• цитотоксшшн тип - лекарствена алергия (имунна левкопения, имунна тромбоцитопения, хемолитична анемия);

• увреждане на имунни комплекси -екзогенен алергичен алвеолит, ревматоиден артрит, системна кожна туберкулоза;

• забавена хиперчувствителност -контактен дерматит, инфекциозно-алергична бронхиална астма, инфекциозно-алергичен ринит.

НАЙ-ОПАСНАТА РАЗНОВИДНОСТ НА БОЛЕСТТА Е НЕПОНОСИМОСТТА КЪМ ДОМАШНИЯ ПРАХ
Практически всяко вещество може да се превърне в алерген, всичко зависи от особеностите на имунната система. Но най-разпространената и опасна разновидност на болестта е алергия към домашен прах. Защото човек може по някакъв начин да се предпази от другите алергени - цветен прашец, козината на животни и т.н. Но къде да се скрие от домашния прах? В него има какво ли не -спори на гъбички, люспички от човешка кожа и тази на домашните животни, микробактерии и т.н. -т.е. пълен комплекс алергени. Но най-опасен е така нареченият постелен паразит, за който прахът е естествена среда. Тези паразити проникват в помещението през лятото, през отворените прозорци, чрез лапите и козината на домашните животни и се настаняват във възглавниците, в матраците, в меките мебели, в килимите и т.н. И попадат в организма на човека по въздушно-капков път.

В извънградските къщи и вили прахът е по-малко, отколкото в градските апартаменти. А в банята е по-безопасно, отколкото в спалнята. По отношение на самата спалня: в нея има повече прах, отколкото на пода. Само един грам прах от матрака може да съдържа до 15 000 паразита. През нощта, докато спим, леглото се нагрява до 20-30 градуса, ако и влажността е по-висока, се получава идеалната среда за паразитите, както и за плесенните гъбички.

Източник:www.lekar.bg