Сподели в Facebook  

събота, 30 май 2009 г.

Капките за нос без рецепта

Фирмите пререгистрират масовите лекарства, за да ги продават свободно

Всички капки за нос вече ще се продават свободно. Аптекарите все по-рядко ще връщат хората за рецепта до кабинета на джипито и за други масови лекарства. Причината е, че занапред повече хапчета ще получат право да се дават без бланка от доктор.

Фармацевтичните компании масово започват да подават документи в Изпълнителната агенция по лекарствата, за да се промени режимът, по който се отпускат медикаментите им. Тоест вместо хапчетата да се продават с рецепта, да се дават без нея. Сред първите с нов статут освен капките ще са таблетките за алергичен ринит и за диария. В момента половината от тях се продават с рецепта, а другата половина - без, обясниха от агенцията по лекарствата.

Освен тези диагнози обаче има и много други, които са под специален режим на продажба. Става дума за лекарства, които в останалите европейски страни се отпускат свободно в аптеките, обясни Деян Денев от Асоциацията на чуждите фармацевтични компании. У нас обаче те са с рецепта, защото фирмите досега не са променили статута им.

Доскоро никой фармацевт не се интересуваше дали човек е ходил преди това на лекар или не. Откакто се затегнаха правилата обаче, рецептите се превърнаха в проблем за продажбата на лекарствата. Затова сега фирмите подават документи да ги продават свободно.

Промяната на статута на едно хапче ще отнема до три месеца, след като съответната компания подаде документи. Рецептите за лекарствата в ампули обаче не могат да се махнат, казаха от агенцията по лекарствата. Така за течен аналгин задължително ще трябва да минавате през джипито. /АСН

От 1 юни всички здравноосигурени могат да сменят личиния си лекар

Всички здравноосигурени граждани имат право да сменят общопрактикуващия си лекар в периода от 1 до 30 юни, напомнят от пресцентъра на НЗОК.

Пациентът може да избере нов общопрактикуващ лекар (ОПЛ) на територията на цялата страна, без да се налага лично да се отписва от листата на досегашния си лекар. Това се извършва по служебен път в районните здравноосигурителни каси (РЗОК) по местоживеене. Гражданите, които искат да направят такава смяна, трябва да закупят регистрационна форма за постоянен избор и да я попълнят при предпочитания от тях общопрактикуващ лекар. В РЗОК има информация за местата, откъдето формата може да се закупи. В София тя се продава в медицинските книжарници на ДКЦ 22 – ул. „Николай Коперник” № 9 (зад хотел „Плиска”), и ДКЦ 29 – ж.к. „Гоце Делчев”, ул. „Георги Измирлиев” №8. При новоизбрания общопрактикуващ лекар, заедно с регистрационната форма, се представя здравноосигурителна книжка и документ за актуален здравноосигурителен статус. Ако гражданинът все още няма здравноосигурителна книжка, смяната се извършва с третия екземпляр от регистрационната форма за избор на ОПЛ.
Информация за лекарите, сключили договор с НЗОК, се предоставя в РЗОК, където са изложени списъци с техните имена, адреси, телефонни номера и специалности.
Следващата смяна на личен лекар ще бъде през декември.
Хората, които пребивават в друго населено място за период от един до пет месеца, трябва да направят временен избор на общопрактикуващ лекар на мястото, извън постоянното им местоживеене. Той се осъществява с регистрационна форма за временен избор на ОПЛ. Формулярът се попълва от лекаря, който ще обслужва здравноосигурения за периода на пребиваването му на новото място. /БГНЕС

Прогнозират до 2020г. "взрив" на нови случаи на диабет тип 1 при деца

Броят на новите случаи на диабет тип 1 ще се удвои при европейските деца под 5 години между 2005 и 2020, прогнозира изследване, публикувано в британското медицинско списание "Лансет".

Диабетът от тип 1, известен като инсулинозависим, се дължи на разрушаването на клетки в панкреаса, произвеждащи инсулин. Тази болес се води автоимунна. Диабетът от тип 2 е повлиян от лошо хранене с преобладаващи въглехидрати, наднормено тегло и липса на движение. Като цяло диабет тип 1 засяга едва 10% от случаите на диабет. При децата обаче това съотношение е обратно в повечето от страните. Екип на Крис Патърсън от Куин`с юнивърсити, Белфаст, Великобритания, и Гюла Солгеш от Университета в Печ, Утгария, са анализирали в 17 страни от Европа повече от 29 000 случая на диабет от тип 1 при деца под 15г. за периода 1989 - 2003г. Те са установили цялостно повишаване на новите случаи с 3.9% годишно. Изследването дава резултати и прогноза, но не обяснява защо е налична тази тенденция. Учените смятат, че това увеличение е твърде бързо, за да може да се обясни само с генетични фактори. Те изтъкват полята на съвременния начин на живот /свръхтегло, увеличен брой на ражданията с цезарево сечение и др./ През 2005г. в Европа има 15 000 нови случая. Ако тенденцията се потвърди учените очакват 24 400 нови случая през 2020г. с двойно увеличение на случаите при деца под 5 години. Общият брой на случаите на диабет от тип 1 при деца под 15 години в Европа ще се увеличи от 94 000 през 2005г. на 160 000 през 2020г., което би означавало 70% увеличение. /АФП

Учениците ни бият 2:1 русначета на чашка

Весели хапчета изместват тревата по дискотеки и купони

Родните тийнейджъри пият най-много сред връстниците си в Европа. Това обяви Момчил Василев, шеф на екипа, провел проучването сред 2814 софиянчета на 15 и 16 години.

Изследването е част от международен проект, в който участват още 8 европейски града: Осло (Норвегия), Рига (Латвия), Санкт Петербург (Русия), Рейкявик (Исландия), Хелзинки (Финландия), Вилнюс, Каунас и Клайпеда (Литва). 33,8% от младите у нас признават, че са се напивали поне веднъж през последния месец.
Най-малко пият тийнейджърите в Рейкявик, надминали сме Петербург два пъти, уточниха експертите.
Един от рисковите фактори е силното влияние на приятелите и съучениците, сочи още проучването. 38,8 на сто от учениците у нас са отговорили, че повечето им приятели също се напиват поне веднъж месечно.
Седем от 10 българчета пият най-често бира, всеки втори гълта вино, а на твърдо гориво са почти 45% от нашенчетата. Най-много тийнейджърите гълтат на купони, на второ място в класацията "без чашка не мога" са дискотеките. Младежите и девойките не пропускат да се почерпят и у дома - правят го 30 на сто от тях.
Една трета от 60-те хиляди тийнейджъри в столицата пушат всеки ден, сочи още проучването. Намалява обаче употребата на трева, твърдят експертите. Тревожен факт обаче е увеличеното гълтане на хапчета - почти 4 пъти са се увеличили учениците, използващи гаражната дрога. Амфетамини пият 8,6%, на екстази наблягат 5,7 на сто от 15-16-годишните.
Расте и броят на злоупотребяващите с кокаин.
Родната младеж все още обаче е на второ място по употреба на трева, сочи проучването.
Всеки шести не харесва живота си 13,6 на сто от българските ученици се чувстват зле в училище. 14,5% от тях пък намират ученето за безсмислено. 11,5% от столичните ученици твърдят, че са в лоши отношения с учителите.
Всеки шести ученик у нас не харесва живота си, сочат резултатите от проучването. Оказва се, че един на шестима има и някакъв здравословен проблем. 83,4 % от запитаните са с нормално тегло, 3,2% са с наднормено, а 8,6% се приближават опасно до групата на дебелите. 4,8 на сто пък са болнаво кльощави.
Тепърва специалисти ще нищят доколко липсата на достатъчно самочувствие кара младежите да посягат към дрогата и алкохола, за да избият комплексите си. /paper.standartnews.com

Вместо аспирин-Вишни

Вишните пазят сърцето и кръвоносните съдове. Редовната им консумация предотвратява появата на някой видове рак, а също така и появата на диабет, твърдят учените.

Вишната се оказа и успешно средство против възпаленителни процеси и успокояването на болките при артрит. Помага и в лечението за смущения в паметта. Вместо аспирин може да изпиете чаша сок от вишни и така да успокоите болките в ставите и костите, препоръчват учените. Благоприятното влияние на този плод се обяснява с това, че намалява количеството на пикочната киселина, която причинява проблемите с костите и ставите. /БГНЕС

Възрастните се радват на по-добро здраве

Възрастните жени и мъже се радват на по-добро здраве, ако живеят със своя съпруг/а или с приятел/ка на семейни начала, информира San Francisco Chronical.

И наобратно - здравето на възрастният човек, комуто се налага да живее сам поради смъртта на своя другар или поради друга причина, е значително по-лошо. Това са установили американски изследователи, чиито резултати са публикувани в American Journal of Public Health. Влошено здраве, също така, се наблюдава и у възрастните, които живеят с порасналото си, но несъздало семейство или разведено дете. Такива възрастни, както и самотните им връстници, по-често боледуват от грип и имат проблеми със зъбите. Рискът от развитие на рак при тях също е по-голям. Според изследователите, причините за това се коренят в по-слабата имунна система, за която е доказано, че се влияе от психическото състояние. Самотата увеличава натиска, упражняван ежедневно върху индивида, като в някои случаи той може да предизвика стрес, който пък да доведе до срив в имунната система. Оттам и понижената способност на организма да се бори с най-различни заболявания. /БГНЕС

петък, 29 май 2009 г.

Гроздето сваля високото кръвно

Има различни причини за повишаване на кръвното налягане: отделяне в кръвта на голямо количество адреналин при стрес, недостатъчна производителност на бъбреците, спазъм на кръвоносните съдове, много хора се обръщат към лекар и медикаменти, едва когато здравословният проблем е вече неоспорим факт. Най-добре е, разбира се, да го предотвратим навреме, но какво да правим, когато вече сме го допуснали в живота си? Можем да подпомогнем основното си лечение с природни продукти, които в повечето случаи се оказват изненадващо ефективни.

Последните клинични изследвания доказаха по категоричен начин благоприятното влияние върху човешкия организъм на гроздето и особено на извлечените от неговите семки биологично активни съставки, които укрепват сърцето, предотвратяват причините за възникване на високо кръвно налягане, заздравяват, възстановяват и подмладяват съединителните тъкани, кожата и мускулатурата.

Източник:http://www.lekar.bg

Болките в корема не са безобидни

Кратка анатомия
Ако получиш остра болка в корема, веднага след обилно хранене с мазни, тестени и пикантни ястия, това по-скоро е лошо смилане на храната. Обикновено се случва след празничните трапези или на почивка - там опитваме екзотични ястия, непривични за нашия стомах.

Ако болката се появи няколко часа след храна и в корема те присвива, имаш неприятен вкус в устата и оригване, възможно е да е гастрит.

Боли те под лъжичката веднага след нахранване и получаваш киселини? Това прилича на язва на стомаха. При язва на дванадесетопръстното черво болката се появява от 6 до 8 часа след нахранване или на гладен стомах.

Хранително отравяне също може да причини болки в корема, придружени от диария и повръщане. Понякога се наблюдава повишена температура и силна треска.

Дискомфортът в стомаха не винаги е свързан с храносмилането. Ако болките са ниско в корема, не е ижлючено възпаление на пикочния мехур, гинекологични проблеми или полова инфекция.

Помогни си сам
При отравяне ще ти помогнат активен въглен, отвара от сушени черни боровинки или ориз, а също и силен черен чай. Ако причината за дискомфорта се крие в обикновено преяждане, ензимните препарати ще спасят твоя стомах. При проблеми с усвояването на храната след хранене вземи малко смлян джинджифил. който осигурява и свеж дъх в устата. Индийското орехче също помага, а в комбинация с кардамон и джинджифил. При сериозни проблеми с храносмилателната система, като язвена болест, подправките не само че не помагат, но могат и да навредят.

Топлата грейка действа обезболяващо, успокоява напрежението и мускулните спазми. С нейна помощ по-бързо ще се справиш дискомфорта след обилното хранене. Топлината обаче не трябва да се използва при възпалителен процес. Горещата грейка може да провокира обостряне на апандисита или да влоши състоянието при разтяга не на мускулите. В тези случаи по-уместен и безопасен е студът.

Всички тези средства могат да се прилагат само ако болката е умерена. При силен пристъп трябва веднага да се извика „Бърза помощ”. Домашните средства не помагат също и при силна диария. В този случай най-добре е да извикаш лекар.

Източник:http://www.lekar.bg

Синдромът на Сьогрен

Синдромът на Сьогрен е хронично възпалително автоимунно заболяване, при което се засягат главно слъзните и слюнчените жлези. То протича с два главни симптома - ксерофталмия (сухота в очите) и ксеростомия (сухота в устата).

Синдромът на Сьогрен се означава като първичен, когато не се съчетава с друго заболяване на съединителната тъкан. Вторичният най-често се съпътства с ревматоиден артрит, системен лупус еритематодес, системна склеродермия, с хроничен хепатит и др.

Жените боледуват десет пъти по-често от мъжете
Синдромът на Сьогрен е второто по честота системно заболяване на съединителната тъкан след ревматоидния артрит. Доказано е, че жените боледуват от него 10 пъти по-често от мъжете. Обикновено възниква във възрастта между 30 и 50 години. Причината за заболяването не е изяснена. Налице е абнормна имунна реакция, която се отключва от вирусни антигени. Предполага се, че от значение е наличието на цитомегаловирусите, ретровирусите, вирусът на Eпщайн-Бар и др.

Съществува и генетична предразположеност
Смята се, че синдромът на Сьогрен има автоимунен произход, тъй като се установяват множество автоантитела. Най-типични при това заболяване са симптомите, дължащи се на намалена слъзна и слюнчена секреция.

Двата основни симптома
1. Ксерофталмия - сухота в очите. Болните се оплакват от парене, усещане за чуждо тяло, липса на сълзи, повишена чувствителност към светлината, зачервяване, лесна умора на очите. Развива се и т.нар. сух кератоконюнктивит.

2. Ксеростомия - сухота в устата. Дължи се на намалената продукция на слюнка от слюнчените жлези. Болните изпитват затруднение при преглъщане на суха храна, храната се полепва по устната лигавица, не могат да говорят продължително време. Променя се чувството за вкус. Често се развива зъбен кариес. Устната лигавица и езикът са сухи и зачервени, налице е атрофия на папилите на езика. Паротидните (околоушните) и субмандибуларните жлези са увеличени. Рядко се засягат други екзокринни жлези.

Увреждането на жлезите в лигавицата на дихателните пътища води до сухота в носа, гърлото, трахеята. Намалената секреция на екзокринните жлези на стомашно-чревния тракт води до атрофия на лигавицата на хранопровода, до атрофичен гастрит, до субклиничен панкреатит. Понякога се засягат екзокринните жлези на влагалището, на кожата, което води до сухота във влагалището, а също и до суха кожа.

При 50 на сто от болните с първичен синдром на Сьогрен с давност на заболяването над 5-10 години възниква увреждане на белите дробове, бъбреците, мускулите, кръвоносните съдове и др.

Най-често е налице артрит с болка, подуване и затопляне на ставите. При около 37 на сто от случаите възниква синдромът на Рейно, за който е характерно, че с години предшества проявата на ксерофталмията и ксеростомията. В белите дробове може да се установи интерстициална лимфоцитна инфилтрация. Болните се оплакват от суха кашлица, понякога от задух.

Бъбречното увреждане може да се прояви като интерстициален нефрит с хипостенурия или тубулна дисфункция със или без ацидоза. Възможно е да се образуват и бъбречни камъни. По отношение на стомашно-чревния тракт може да са налице затруднено гълтане (дисфагия), болка в епигастриума, хепатомегалия, спленомегалия.

При малка част от болните с първичен синдром на Сьогрен може да възникне васкулит на малките и средните артерии. Проявява се рецидивираща уртикария, кожни язви, мононеврит. Увреждането на централната нервна система вследствие васкулит може да се прояви с хемипарези, гърчове, трансверзален миелит и др.

Рядко възниква миозит с повишаване на мускулните ензими. При почти половината от болните се установяват антитиреоидни антитела и нарушена функция на щитовидната жлеза.

При болните с първичен синдром на Сьогрен съществува по-висок риск от развитие на лимфом (предимно В-клетъчен лимфом).

СИМПТОМИ ПРИ ВТОРИЧНАТА ФОРМА
При болните с вторичен синдром на Сьогрен се наблюдават симптоми, характерни за основното системно съединително-тъканно заболяване - ревматоиден артрит, системен лупус еритематодес. В този случай се извършват следните изследвания.

ЛАБОРАТОРНИ. Може да има умерено изразена анемия, нормален брой лимфоцити, хипергамаглобулинемия.

ИМУНОЛОГИЧНИ. Установяват се ревматоиден фактор, антинуклеарни антитела, анти-Rц (SS-A), анти-La (SS-B) антитела, както и органоспецифични антитела.

МЕТОДИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ ФУНКЦИЯТА НА ЕКЗОКРИННИТЕ ЖЛЕЗИ.
• Тест на Ширмер за доказване на намалена слъзна секреция. Той е положителен, ако за 5 минути се овлажняват по-малко от 5 мм от филтърната хартия, прегъната и закрепена за долния конюнктивален сак.

• Чрез оцветяване с бенгалско розово и специална светлина се откриват промени в булбарната и корнеалната конюнктива от прекаленото изсъхване.

• Сиалометрия - измерване на слюнчената секреция.

• Сиалография - рентгеново изследване с водно-разтворими контрастни средства на околоушните слюнчени жлези.

• Сцинтиграфия на слюнчените жлези - основава се на възможността на жлезите да приемат венозно инжектирано радиоактивно вещество и да го секретират в устната кухина.

• Биопсия на слюнчените жлези – от вътрешната страна на долната устна или от околоушната слюнчена жлеза се взема материал за изследване. Хистологично се установяват лимфоцитни инфилтрати в слюнчените жлези.

ПРИ УВРЕЖДАНЕ НА РАЗЛИЧНИ ОРГАНИ или при наличие на съпътстващи заболявания се извършват и други изследвания - лабораторни, рентгенологични и др.

Диагнозата се поставя въз основа на характерните очни симптоми и симптомите в устната кухина, на лабораторните и инструменталните изследвания. Диагностицирането на заболяването е трудно, тъй като протича различно при различните пациенти. Трябва правилно да се прецени дали става дума за първичен или вторичен синдром на Сьогрен.

КАК СЕ ЛЕКУВА ТОВА ЗАБОЛЯВАНЕ
Лечението на синдрома на Сьогрен е трудно. То включва следните елементи.

Симптоматична терапия
Състои се от методите...

облекчаване на очните прояви – прилагат се изкуствени сълзи, очите трябва да се предпазват от вятър, редовно да се затварят за малко;

облекчаване на ксеростомията - необходимо е да се приема голямо количество течности (2 л на ден), да се избягва приема на суха храна, на диуретици, на медикаменти с антихолинергичен ефект, да се спазва добра хигиена на устната кухина.

Патогенетична терапия
Цели да потисне автоимунния процес. В този случай се прилагат антималарийни средства, кортикостероиди и имуносупресори. Първичният синдром на Сьогрен прогресира бавно и има по-доброкачествено протичане при навременно лечение. Прогнозата се влошава при появата на малигнен лимфом. Прогнозата при вторичния синдром на Сьогрен зависи от основното заболяване.

Източник:http://www.lekar.bg

Салата от кафяв ориз и кайсии

Подходяща е за деца над 5 години. Източник на протеини и сложни въглехидрати, калий, магнезий, желязо. Подходяща е за вегетарианци, не съдържа млечни продукти, ядки и семена.

Продукти:
75 г кафяв ориз
100 консервирана леща, отцедена
1 малка краставица
1 средно голямо стебло целина, нарязано на ситно
50 г сушени кайсии
2 чаени лъжички пресен магданоз
2 супени лъжици рафиниран зехтин
1 супена лъжица портокалов сок
Щипка сол
Черен пипер

Варете ориза в кипяща вода докато омекне, отцедете го и оставете да изстине. В купа смесете ориза с лещата, краставицата, целината, кайсиите и магданоза. Разбийте зехтина, портокаловия сок и подправките, за да направите сос, с който да поръсите салатата. Разбъркайте добре и сервирайте веднага.


Източник:http://www.lekar.bg

четвъртък, 28 май 2009 г.

Приятелите на красотата

Витамин С (аскорбинова киселина)

Стимулира производството на колаген, подобрява микроциркулацията на кръвта в кожата, придава свежест на тена и избелва до известна степен тъмните пигментни петна. Ще го намерите в лимона, портокалите, младите картофи, зелето, доматите.

Витамин F

Представлява комплекс от две мастни киселини, жизнено важни за доброто състояние на организма. Хората, които страдат от недостига му имат суха кожа, раните им зарастват бавно получават екземи. Намира се най-често в тлъстите риби и маслата от растителен произход.

Бетакаротин

След като попадне в организма се преобразува във витамин А. Тогава започва да действа като антиоксидант, защитавайки клетките от свободните радикали в околната среда и ултравиолетовите лъчи. Има го във всички плодове и зеленчуци с жълт или оранжев цвят и тъмнозелени листа. Сушените кайсии и пресните моркови са най-богати на бетакаротин.

Витамин В2 (рибофлавин)

Ако страдате от себореен дермит значи имате липса на този витамин в организма си. Той се характеризира със сухи и напукани до кръв устни и зачервени ноздри. Витаминът можете да си набавите чрез черния дроб, яйцата, граха, млечните продукти.

Витамин В3 (ниацин)

Участва в метаболизма на мазнините, белтъчините и въглехидратите и защитава от вредните лъчи на слънцето. Неговият дефицит си личи по сухата кожа със силни повърхностни зачервявания. Яжте повече пуешко, риба тон, чушки и черен дроб, за да си го набавите.

Витамин В8 (биотин)

Участва в необходимата за клетъчното обновяване енергия. Липсата му води до косопад, опадване миглите и веждите, възпаление на кожата около ушите, устата, очите, ноктите. Карфиол, бирена, мая, яйца, пилешко, гъби ви спасяват то тези неприятни последици.

Витамин В5

Допринася за растежа, заздравява кожата и косата. Когато не достига раните заздравяват бавно, а кожата сякаш пари, но това се случва рядко. Има го в майчината кърма, яйцата, месото.

Витамин В9 (Фолиева киселина)

Участва в деленето на кръвните, мозъчните и кожните клетки. Ако консумирате малко пресни плодове и зеленчуци ще усетите липсата му. Фолиева киселина има в зелето, млякото, месото, яйцата.



Източник:www.lekar.bg

Полезните метали

Мед

Участва в строежа на кръвни клетки и съединителните тъкани;грижи се за имунитета. Необходимата доза е 4 мг на ден. Можете да си го набавите от бобовите растения, морските дарове, зърнените храни.

Цинк

Метал, от който зависят имунната защита и растежът, както и образуването на сперма и зарастването на раните. По 12 мг на ден ви осигуряват спокойствие за неговото количество в организма ви. Месото, ядките, житните зародиши са добър източник на цинк.

Манган

Дава своя принос за изграждането на съединителната тъкан, участва в обмяната на въглехидратите и мазнините. Съдържа се в тиквичките, бобовите растения, спанака. Необходимата дневна доза е между 2.5 и 5 мг.

Молибден

Жизненоважен за азотната обмяна, той се съдържа в зеленчуците и зърнените култури. Достатъчни са между 75 и 250 мкг на ден.

Желязо

По 15 мг желязо набавени от месото, зеленчуците със зелени листа, зърнените храни и бобовите растения . Желязото пренася кислорода и зарежда организма с енергия.

Източник:www.lekar.bg

Гимнастика подобрява зрението

След дългия и напрегнат работен ден, можете да премахнете умората и напрежението в очите с няколко упражнения.

1. Затворете очи и поставете длани върху тях, за да ги затоплите. Започнете да мигате колкото може по-често – целта е да активизирате слъзните си жлези и да овлажните очните ябълки. Завършете поглеждайки ту надясно, ту наляво – 10 пъти.
2. Наплискайте очите си с топла вода 12 пъти, после направете същото със студена. Няколко часа по-късно направете същото, но в обратен ред.
3. Прочетете абзац от любимата си книга, но на обратно. Мигайте по два пъти преди всеки ред, отдалечавайте и приближавайте текста към очите си.
4. Докато карате към къщи, прескачайте с поглед от скоростомера към далечното пространство пред вас, разчитайте номерата на колите, които ви задминават, поглеждайте в огледалото за обратно виждане без да обръщате глава, на всеки две минути.
5. Половин час силна светлина всеки ден ви осигурява правилно функциониране на имунната ви система. Направете това без очила и контактни лещи, докато се разхождате.

Източник:www.lekar.bg

Oткъде тръгват автоимунните заболявания

Възпалението в организма възниква в отговор на вредни въздействия отвън. Този естествен процес трябва да завърши с излекуване. Но ако острото възпаление не се лекува, то може да премине в хронично, което, от своя страна, може да стане причина за опасни болести - инфаркт, инсулт, диабет, рак.

Как да се противопоставим на хроничното възпаление и как да предотвратим неговите тежки последствия?

Ролята на имунитета
Човек случайно си порязва пръста, изгаря се с горещ чай или е одрал коляното си - с всеки може да се случи. На пострадалия участък се появява зачервяване или подуване, той започва да боли - така възпалението се проявява външно. А в организма в това време се случват скрити за очите процеси: т.нар. клетки маковаги прихващат микробите, клетките убийци ги атакуват и унищожават увредените от вирусите клетки. По този начин имунната система защитава организма.

Имунният отговор по отношение на възпаленията е позволил на човека да оцелява милиони години в борбата с инфекциите и чуждите вещества, проникващи от околната среда.

Изследвайки обаче причините за възникването на болестите на сърцето и на кръвоносните съдове, на рака и диабета, учените открили една обща за всички тях особеност. Оказало се, че именно естественият механизъм за защита на организма, във вид на възпалителен процес може да стане причина за тези тежки болести.

Още през ХХ век било установено, че хроничният възпалителен процес в организма е основна причина за така наречените автоимунни заболявания. Става дума за ревматоидния артрит, бронхиалната астма, множествената склероза, някои тежки заболявания на червата (болест на Крон, например). А наскоро била открита пагубната роля на хроничното възпаление и за получаването на инфаркт, диабет, рак. Това дава възможности да се намерят нови пътища за профилактиката и лечението им.

Хроничният възпалителен процес сам по себе си не се прекратява и имунната система продължава да изработва антитела. Но те могат да се обърнат и да атакуват клетките на собствения си организъм.

Източник:www.lekar.bg

Заблуди за варикозата

Лечението на варикозата води до ограничения, болка и страх – лечението се извършва чрез склеротерапия – използвате се тънки игли, които не причиняват болка. Процедурите са 2-3 с амбулаторни условия. За няколко дни се слага еластичен бинт, после еластично трико, в зависимост от степента на заболяването. Единственото, което не трябва да правите в да скачате, бягате и да ходите на сауна и солариум.
2. Пиявиците „попиват” лошата кръв и нормализират кръвообращението – пиявиците просто та разреждат кръвта, като изпускат вещество наречено гирудин. Но след отделянето на пиявиците положението си остава същото, както и преди тях – кръвта отново се сгъстява и забавя движението си. На мястото на ухапаното се появяват трофични язви именно затова СЗО отдавна е забранила този метод на лечение
3. Едни вени изчезват, на друго място се появяват нови – това се дължи на пренатоварване на здравите вени – ние не виждаме повърхностните вени, които работят, защото около 90% от кръвопотока се осъществява по дълбоката венозна система. При варикоза на долните крайници засегнатите вени не функционират и отокът се насочва към здравите вени – най-вече към дълбоката венозна система. Не може да става въпрос за претоварване, защото варикозата е прогресиращо заболяване и с времето могат да е появяват все нови и нови засегнати области.
4. Мехлемите и геловете могат да лекуват разширените вени – най-важно е изясняването причината за заболяването. Ако болният има гъста кръв, появата на болестта не е учудваща. Обикновено причината е наследствено предаване недостатъчна еластичност на венозните стени. Именно те се лекуват и това не става с мазане с препарати за разширени вени.

Източник:www.lekar.bg

сряда, 27 май 2009 г.

Базедовата болест

В 80 на сто от случаите базедовата болест възниква като следствие на някакво тежко нервно-психично преживяване:

• уплаха;
• професионални и лични конфликти;
• смърт на близки
• продължителна нервна и умствена напрегната работа,

В днешно време се приема, че тези провокиращи фактори могат да доведат до заболяването само при хора, които имат предразположеност. Освен посочените съществуват и други отключващи фактори, например хроничните инфекции и травми по главата.

ОСНОВНИТЕ СИМПТОМИ:
• непрекъснато треперене;
• сърцебиене;
• бързо уморяване;
• болка в костите.

Базедовата болест започва с неопределени нервно-психични оплаквания. Болният става неспокоен, емоционално нестабилен, много чувствителен. Той лесно избухва и страда от упорито безсъние. Много често проявява излишна активност. Изпотява се обилно без никакви причини. Ранна проява на базедовата болест е и треперенето на ръцете, а понякога и на цялото тяло. Болният трепери непрекъснато, като треперенето се засилва при вълнение. Сърдечната дейност също е ускорена. Болният често усеща неприятно сърцебиене и прескачане на сърцето.

В около 30 на сто от случаите се наблюдават неспирни изтощителни диарии. С времето болният много отслабва, мускулите му се отпускат, той лесно и бързо се уморява и започва да изпитва болки в костите. Кожата на болен с базедова болест е влажна, мека и топла при допир, а често тя се обезцветява на места, или пък потъмнява. Ноктите изтъняват и се чупят лесно. Косата започва усилено да пада. Много характерен е изгледът на лицето на болния от
базедова болест. Очите са широко отворени, влажни и блестящи. Човекът мига много по-рядко от нормалното. А при около 70 на сто от болните се наблюдава т.нар. екзофталм - изпъкване на очните ябълки. При 50 на сто от болните се установява увеличена щитовидна жлеза, обикновено втора-трета степен. Жлезата е мека, еластична, гладка. Не е болезнена при опипване, но често пулсира.

ЛЕКИТЕ ФОРМИ СЕ ИЗЛЕКУВАТ УСПЕШНО ДО ЕДНА ГОДИНА
Базедовата болест се проявява по различен начин в отделните случаи. Съществуват лека, средна и тежка форма, които обаче могат да преливат една в друга. Протичането на заболяването, както и лечението, зависят от клиничната форма, от възрастта на болния и от наличието на усложнения. При по-леките форми, които са навреме открити и правилно лекувани, се стига до подобрение след 9 до 12 месеца, много често и до пълно излекуване. Не са редки случаите обаче заболяването да се повтори. А тежките усложнения и нелекувани случаи могат да завършат фатално. Базедовата болест понякога се разпознава много трудно. Това зависи от правилното разграничаване на отделните клинични форми и степени, както и от евентуалните усложнения.

Например леките случаи на заболяването често биват смятани за невроза и съответно лекувани като невроза. А специфичните прояви, както вече споменахме, са немотивирано ускорена сърдечна дейност, треперене, потене, нервно-психична нестабилност. Ако към всички тези прояви е налице и изпъкване на очите, тогава диагнозата е вярна. А изявените случаи на базедова болест са толкова характерни, че рядко остават незабелязани от близките на болния.

ПРОЧЕТИ И ЗАПОМНИ!
Прояви на базедова болест се наблюдават и при т.нар. токсичен аденом на щитовидната жлеза (горещ възел). Той представлява туморовидно органично разрастване на тъканта на жлезата с оформяне на добре изразен възел. Причи ните са неизвестни. Свръх функция на щитовидната жлеза може да се развие и при продължително лечение с йод и йодни препарати, както и с тиреоидни хормони. Подобни случаи се наблюдават сравнително рядко и обикновено при болни със спорадична гуша. И все пак клиничните прояви на токсичния аденом и лекар ствената хипертирео идоза са по-леки и след правилно лекуване изчезват.

УМСТВЕНО И ФИЗИЧЕСКО НАПРЕЖЕНИЕ Е ПРОТИВОПОКАЗАНО
Лечението на базедовата болест трябва да започне навреме, да бъде съобразено със състоянието на болния и съответно да се нагажда към развитието на болестта. Много важен е режимът на болния. Дори и болните с най-лека форма трябва да бъдат отстранени от обичайната битова и професионална среда. Задължително се ограничава и дори премахва умственото и физическото напрежение. Не се допускат преумора и конфликтни ситуации, както и общуването с много хора. Много важен елемент от лечението на базедобата болест е успокояването, отпускането на нервната система. Чрез централната нервна система щитовидната жлеза регулира обмяната на веществата в организма.

ПРОДЪЛЖАВАМЕ С ДИЕТАТА
Храната на болния трябва да е разнообразна, с преобладаване на белтъчини -мляко и млечни продукти, яйца, риба, плодове и зеленчуци. Много важни за организма са витамините А, С и тези от групата В. Най- старото лечебно средство за базедовата болест е йодът. Обаче в последно време се прилага все по-рядко, защото вече има голям брой нови лечебни средства. Става дума за т.нар. тиреостатици, които потискат функцията на щитовидната жлеза. Тези лекарства се предписват само от специалист, който съответно наблюдава болния.

НАРОДНАТА МЕДИЦИНА Е САМО ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ОСНОВНОТО ЛЕЧЕНИЕ
Заедно с mupeocmaтичните лекарства широко се използват и най-обикновени успокояващи билки като валериана (дилянка), дяволска уста, маточина, саротамнус. Ето няколко рецепти:

• Смесете 30 г дилянка, 30 г дяволска уста и 60 г саротамнус. Залейте две супени лъжици от тази cмec c 500 мл вряла вода и оставете да ври още 5 минути. Приема се по 4 пъти на ден половин час преди ядене - по една винена чаша.

•Вместо вода, болният може да пие отвара от орехови листа и листа от черница - отварата се приготвя с по една супена лъжица листа от тези растения.

•Пийте отвара от шипки: 15 броя счукани шипкови плодчета се запарват с 600 мл вряла вода и сместа престоява 15 минути. След това се прецежда и се пие като чай.

• Много полезни и с много широко приложение са зеленчуковите сокове. Например изключително ефективно се отразява смес от сок от моркови, целина, магданоз и спанак. Лечебните сокове се пият на гладно, отделно от редовното хранене.

Прочети, и запомни! Имайте предвид, че самолечението на базедовата болест може да доведе до тежки усложнения, включително и до пълна атрофия на жлезата. Тежките форми на тази болест задължително се лекуват в болнична обстановка.

Препоръчват се умерени движения на открито. Можете да практикувате дихателни упражнения, автотренинг, разходки. Избягвайте излагането на слънце.

Източник:www.lekar.bg

Дерматомиозитът атакува предимно жените

Дерматомиозитът е тежко възпалително заболяване, което засяга съединителната тъкан, най-вече по кожата и мускулите
Приема се, че дерматомиозитът представлява автоимунна болест, която се развива след провокиране от различни фактори, като основно значение се отдава на вирусната инфекция.

Болестта обхваща всички възрасти, но е много по-честа при жените. Кожните изменения се локализират по клепачите, около очите, по бузите, колената, лактите, no-рядко по шията и в областта на деколтето.

Лечението на дерматомиозита е консервативно. То се извършва под контрол и наблюдение на лекар-специалист (дерматолог). Прилагат се кортикостероиди, като се почва с високи дози, които постепенно се намаляват до поддържаща доза.

По показание, кортикостероидните препарати се комбинират с имунопотискащи медикаменти. Необходимо е изследване за придружаващо раково заболяване, особено у по-възрастни пациенти.

Източник:www.lekar.bg

Васкулитът е коварната болест-хамелеон

Симптомите на васкулита са много пъстри. Тази болест уврежда основно артериите и в зависимост от тяхното местонахождение и размери страдат едни или други органи. Но най-често това са най-важните човешки органи - мозъкът, бъбреците, сърцето, белите дробове. С други думи - васкулитът се проявява в много форми. И ако не се лекуват, някои от тези форми се проявяват изключително агресивно.

Най-леката и едва ли не единствена форма, която протича практически без последствия за здравето на човека, това е хеморагичният васкулит.

Смята се, че той може да възникне вследствие неадекватна автоимунна реакция към някои възбудители на респираторните заболявания - такива са стрептококите и вирусите. Най-често този вид васкулит се проявява в така наречената кожно-ставна форма.

По кожата на краката, а понякога и на ръцете и корема се появява хеморагичен обрив. Това значи не просто тъмночервени петънца, а образували се подкожно възелчета, които лесно се напипват, като се прокара ръка по засегнатото място. Когато болният лежи, обривът намалява, като стане - се увеличава. В местата с обривите отичат и ставите.

По-зле става, ако такъв обрив възникне по стените на червата. Започват силни болки в корема, прилошаване, повръщане. Често на такива болни бива поставяна диагноза „остър корем" и направо от линейката ги слагат на операционната маса.

Но причината е в подхранването на червата с кръв и хирургичната намеса не само няма да донесе никаква полза, но и ще навреди. Затова лекарите трябва да внимават с такива симптоми, защото заболяването е едно - хеморагичен васкулит.

ИЗЛЕКУВАНЕТО Е ТРУДНО, НО НАПЪЛНО ВЪЗМОЖНО
Обикновено хеморагичният васкулит се лекува с нестероидни противовъзпалителни препарати - по една капсула веднъж на ден. Нищо друго при тази форма на заболяването не се изисква - болестта обикновено преминава за 2-3 седмици. Това обаче не може да се каже за другите, по-тежки форми на заболяването. Например артериит на слепоочната кост, или наречен още болестта на Хортън.

Ведньж човек се оплакал на английския лекар Баярд Хортьн от силно главоболие.

Другите лекари, към които той се обърнал за помощ, нищо не открили, но д-р Хортьн обърнал внимание на зачервения и изкривен кръвоносен съд на слепоочието на болния. Така през 1932 година бил открит и описан васкулитът, увреждащ големите разклонения на сънната артерия. Болест, която води до инсулти и едностранна слепота.

Често болестта на Хортьн се проявява заедно с ревматична полимиалгия. Това съчетание е характерно за хора над 60-те. Като резултат започват много силни болки в раменните и тазовите мускули. Пациентите се оплакват от болки и скованост в раменете и бедрата, но не се наблюдават никакви външни изменения. И тогава поставят най-популярната диагноза - остеохондроза. Но изследването на кръвта непременно ще покаже характерните признаци на васкулита. Въпреки своите нетърпими симптоми тази болест се поддава на лечение.

Източник:www.lekar.bg

От слабата имунна система страда кожата

Системният лупус еритематодес е автоимунно заболяване, което предизвиква възпаление в различните тъкани на организма. При автоимунните болести имунната система (съставена от определени органи, клетки и молекули-посредници), която нормално е предназначена да предпазва организма от инфекциозни агенти, чужди тела, тъкани и др., по грешка атакува собствените тъкани и органи в тялото. Един от механизмите, с които имунната система атакува чуждите за организма елементи, е образуването на антитела. Те са специални белтъчни молекули в кръвта, които се свързват с бактериите, вирусите или чуждите тела и подпомагат унищожаването им от някои клетки или директно ги унищожават.

Болните от системен лупус еритематодес произвеждат в кръвта си антитела, които атакуват тъканите на собственото им тяло. В зависимост от това кои клетки, тъкани и органи са засегнати, лупусът може да причини увреждане на кожата, сърцето, белите дробове, бъбреците, ставите и нервната система, да предизвика промени в кръвта и т.н.

На латински „лупус" означава „вълк", а „еритематодес" -червен. През XIX век лекарите кръстили така заболяването, защото оприличавали обривите по лицето, които често съпровождали болестта, с ухапано от вълк.

Лупусът може да бъде разделен на три подгрупи:

ДИСКОВИДНИЯТ (КОЖЕН) ЛУПУС
Той се характеризира само с появата на кожен обрив. Наблюдава се при около 20 на сто от болните със системен лупус еритематодес. Промените по кожата (в дерматологията се наричат „кожни лезии") представляват неравни, рязко отграничени от околната кожа и отлюспващи се плаки, които могат да заздравят с образуване на белези. Тези лезии обикновено се наблюдават по лицето или по други изложени на слънчева светлина кожни повърхности. При дисковидния лупус могат да се наблюдават неправилно очертани, оголени (плешиви) участъци по скалпа и хипо- или хиперпигментация (намалено или увеличено количество на отложен кожен пигмент) в стари такива кожни увреждания. В редки случаи дисковидният лупус еритематодес може да прогресира и да се „превърне" в системен лупус еритематодес.

СИСТЕМНИЯТ ЛУПУС ЕРИТЕМАТОДЕС
е хронично, автоимунно, възпалително заболяване на кожата и съединителната тъкан, при което автоимунната система на тялото атакува собствените тъкани и органи чрез образуването на насочени към тях антитела.

Антителата атакуват определени клетки в различни тъкани и органи или се свързват с „плуващи" в кръвта молекули и образуват имунни комплекси. Имунните комплекси се отлагат в малките по калибър съдове и предизвикват възпаление в тях и допълнително увреждане на околната тъкан. Характерно за системния лупус еритематодес е възпалението в различни тъкани и органи и развитие на васкулит и периваскулит (възпаление на кръвоносните съдове и заобикалящите ги тъкани). Засегантите са предимно малките по калибър съдове. В зависимост от това, кои тъкани, органи и съдове са засегнати, се определя различната изява на това мултисистемно заболяване.

Ходът на заболяването е непредвидим и индивидуализиран. При всеки пациент болестта протича по различен начин. Системният лупус не е заразен, инфекциозен и не е злокачествено заболяване. Тежестта на системния лупус варира в изключително голяма степен - от съвсем леки случаи, изискващи минимална медицинска намеса, до такива, характеризиращи се със значителни и потенциално фатални увреждания на жизненоважни органи, като белите дробове, сърцето, бъбреците, нервната система, кожата, ставите, храносмилателната система, очите, клетките на кръвта и др.

Заболяването се характеризира с редуващи се тласъци (обостряния) и ремисии (периоди на подобрение на симптоматиката на болестта). Тези фази на болестта имат различна продължителност и смяната им настъпва спонтанно или под влияние на лечението.

Обострянето (тласък) представлява повишена активност на заболяването, характеризираща се със силно изявени клинични оплаквания и/или абнормни стойности на лабораторно изследваните показатели. Периодите на ремисия се характеризарат с подобрение на клиничната картина и нормализиране на лабораторните показатели. Подобрението може да трае седмици, месеци и дори години. Болестта показва склонност към затихване с времето. Някои от пациентите никога не развиват сериозни усложнения.

ЛЕКАРСТВЕНО ИНДУЦИРАНИЯТ ЛУПУС
Той се развива след различен по продължителност прием на определени лекарства и се характеризира с клинични симптоми, подобни на тези при системния лупус еритематодес.

ХАРАКТЕРНИ ЗА ТОЗИ БОЛЕСТЕН СИНДРОМ СА:
• плевро-перикардно възпаление (възпаление на обвивките на белите дробове и сърцето);

• повишена температура;

• кожен обрив;

• артрит.

Наблюдават се също така и серологмчни промени (промени в нормалните стойности на различните антитела, определяни в кръвния серум).

КАК ДА СЕ ЛЕКУВАМ?
Клиничните и лабораторните белези обикновено отзвучават постепенно след спиране на приема на даденото лекарство. Редица лекарства се смятат за възможни активатори на лекарствено-индуциран лупус. Това е доказано със сигурност за медикаменти като хлорпромазин, хидралазин, изониазид, метилдопа и прокаинамид и се твърди за някои бета-блокери (ацебутолол, атенолол, лабеталол, метопролол, окспренолол, пиндолол, пропранолол), каптоприл, карбамазин, циметидин, дифенилхидантоин (фенитоин), етосуксимид, метимазол, феназин и хинидин.

Окончателно излекуване от системен лупус не съществува. Диагнозата „системен лупус еритематодес" е доживотна и лечението може да продължи дълго във времето. Целта на лечението е да облекчи симптомите и да предпази органите от увреждане, като намали възпалението в тъканите и контролира автоимунната активност на заболяването. Пациентите с леко изразени симптоми може и да не се нуждаят от лечение, или такова се осъществява в кратки курсове, през определен период от време. При по-тежките случаи е необходимо прилагането на мощни противовъзпалителни и потискащи имунната система лекарства. За облекчаване на възпалението се използват обикновено лекарства от групата на нестероидните противовъзпалителни средства (към групата спадат аспирин, ибупрофен, напроксен, сулиндак, целекоксиб, нимезулид и много други).

КАКЪВ Е ЕФЕКТЪТ ОТ ТЕЗИ ЛЕКАРСТВА?
Той е различно изразен при отделните пациенти и може да се наложи смяната на няколко от тях, докато най-подходящият медикамент бъде намерен. Най-честите странични ефекти на нестероидните противовъзпалителни (възникващи обикновено при по-продължителна употреба) са:

• стомашен дискомфорт;

• болка в корема;

• язва;

• кървене от стомашно-чревния тракт.

Рискът от тези ефекти понякога налага прилагането на лекарства, потискащи киселата стомашна секреция или предпазващи стомашната лигавица. Кортикостероидите са по-мощни от нестероидните средства по отношение намаление на възпалението и възстановяване функцията на засегнатите органи, когато болестта е силно активна. Кортикостероидите могат да бъдат приемани през устата и като инжекционни форми в системното кръвообращение или локално (местно) в ставите и други тъкани. Те обаче имат голям брой странични ефекти, когато се прилагат дълго и във високи дози. По-чести от нежеланите ефекти са наддаване на тегло, изтъняване на кожата, остеопороза, увреждане на костта и хрущяла на някои стави, диабет, катаракта (перде на окото), опасност от инфекции и др. Затова стремежът при лечение с кортикостероиди е те да бъдат давани за възможно най-кратко време. Курсът на лечение с кортикостероиди никога не се прекъсва внезапно, тъй като това може да провокира тласък на заболяването.

Хидроксихлороквинът (Резохин) е синтетичен антималариен препарат, който се използва при лечението на системен лупус еритематодес, когато оплакванията са лесна умора, кожни и ставни увреждания. Сред страниничните му ефекти са диария, стомашен дискомфорт и промени в ретината на окото, което налага контролни прегледи при офталмолог. При трудно поддаващо се на лечение кожно увреждане при системен лупус еритематодес от полза могат да бъдат и антималарийни лекарства (хлороквин и квинакрин), както и дапсон и ретиноева киселина. Ако и това лечение не повлияе на кожните лезии, в лечебната схема влизат кортикостероиди и имуносупресори (потискащи имунитета лекарства).

Източник:www.lekar.bg

Ако мускулите не изпълняват командите на главния мозък

Симптомите на миастенията се предизвикват от нарушение в предаването на нервните импулси към мускулната клетка. Мозъкът и самите нервни клетки не се засяват. За всяко движение на тялото ни са необходими мускулни съкращения. Командата за съкращение се предава до мускулната клетка от главния или гръбначния мозък по т.нар. моторни неврони. От техните окончания се отделя веществото ацетилхолин, което преминава към мускулните клетки и се свързва там със специални рецептори. Това позволява предаването на нервния импулс към мускулната клетка. При миастения е намален броят на ацетилхолиновите рецептори. Това намаляване се причинява от нарушена активност на защитната система на организма -имунната система, която започва да произвежда антитела срещу ацетилхолиновите рецептори и ги разрушава.

Установяването на този факт стана причина миастенията понастоящем да се разглежда като автоимунно заболяване, т.е. като заболяване, при което имунната система на организма започва да произвежда антитела срещу собствените си белтъци. На основата на този факт бяха разработени съвременните методи на лечението на миастенията.

При повечето болни се открива увеличение на тимусната жлеза, което има доброкачествен характер и по-рядко се развиват истински злокачествени тумори. Все още не е ясно каква роля играе тимусът при възникване на заболяването. Оперативното му отстраняване води до подобрение на клиничната картина.

Лечението на миастения гравис включва приложението на различни медикаменти и отстраняването на тимусната жлеза. В зависимост от тежестта на клиничната картина, давността на заболяването и възрастта на пациента, се прилага единият или комбинация от двата метода.

При внимателна преценка и индивидуален подход към всеки болен може да се постигне добър жизнен комфорт, без оплаквания.

На преден план стоят лекарствени средства, подобряващи предаването на нервните импулси. Подобно на медикаментите, използвани при главоболие и диабет, тези средства намаляват оплакванията, но не лекуват заболяването. Те се прилагат при почти всички пациенти, като се дозират според тежестта на оплакванията.

Много важно за цялостното лечение е ранното отстраняване на тимусната жлеза. Днес операцията се извършва без достъп, разсичащ гръдната кост.

При една трета от болните, особено млади в начална фаза на заболяването и средно тежка клинична картина, с тази операция се постига значително намаляване на оплакванията, а след различно дълъг период от време - и пълно излекуване.

С лечебна цел се прилага плазмаферезата, която е един относително безопасен метод.

Но тя е твърде сложен и скъп метод за лечение, което ограничава приложението му само до болни в миастенна криза и при пациенти, които не се повлияват от гореописаните методи на лечение.

Източник:www.lekar.bg

вторник, 26 май 2009 г.

Внимание, МЕНИНГИТ!

ПРЕЗ последните дни отново се заговори за едно от най-тежките заболявания при децата - менингита.
Всъщност менингит има постоянно, в инфекциозните отделения винаги лежат по няколко болни, но те се лекуват успешно и затова не се шуми около тези случаи.

Детският мозък има уникалното свойство бързо да се възстановява и при съвременните методи на лечение децата оздравяват напълно. Стига заболяването да се диагностицира навреме и да се лекува правилно. Изключение прави само свръхострият менингококов сепсис, при който се наблюдават и смъртни случаи. Но много по-малко, отколкото при автомобилни катастрофи например.

Менингитьт при децата се предизвиква основно от вируси и бактерии, по-рядко от гъбички. Заболяването представлява възпаление на мозъчните обвивки, когато се обхване и мозъчната тъкан се говори за менингоенцефалит. Обикновено то е следствие от друга инерекция и се появява чрез пренасяне на вирусите или бактериите или пряко, или по кръвен път като усложнение. Вирусните менингити са серозни и протичат сравнително по-леко, докато бактериалните са гнойни с тежка клинична картина. Вирусните менингити се появяват главно като усложнение на вирусни инфекции, включително на рубеола, морбили и заушка, когато имунната система на детето не е в състояние да се справи с инфекцията. Причинителите на гнойните менингити се различават в различните възрасти. Новородените и съвсем малките кърмачета.

Най-често се атакуват от стрептококи група В, ешерихия коли, по-големите от хемофилус инфлуенце, пневнокок и опасния менингокок, за който става дума в медиите. Той обаче не е нещо необичайно, около 25% от хората са носители на тази бактерия, без да боледуват или заболяват от по-леки болести на горните дихателни пътища. По неизвестни причини (най-вероятно имунен срив) при някои хора менингокока предизвиква свръхостър менингококов сепсис, който протича със засягане на сърдечно-съдовата система, надбъбреците, появяват се хеморагични обриви, температурата и кръвното налягане стават критично ниски и болният може да загине за няколко часа. За щастие, това се случва много рядко, България е една от страните с най-малко жертви на менингокока.

Заразяването става от болен човек или от здрав заразоносител по въздушно капков път, от пръските при кашляне, кихане. Болният пръска заразата от края на инкубационния период (времето от заразяването до първите прояви на болестта), който е 3-4 дни до седмица, по време на боледуването и в оздравителния период, който трае около две седмици. Което не означава, че при контакт с болен непременно ще се разболеете. Напротив, за разлика от други болести, като варицелата например, вероятността за заболяване е доста малка. От менингококов менингит най-често се разболяват децата от 6 месеца до пет години, също и през пубертета. Най-често заболяването се среща през есенно-зимно-пролетен сезон. Смъртността при менингококовия менингит е 1%, но при свръхострия сепсис нараства на 30-40%. Няма траен имунитет след преболедуване.

Как да предпазила децата?
АКО детето ви е било в контакт с болен от менингит, уведомете лекаря му.

При много близък контакт - целувки, ползване на общи прибори за храна, дълъг престой в едно помещение, се взема гърлен секрет и без да се чака резултата, се започва лечение с антибиотик.

Това става само в първите дни, мине ли инкубационният период, ясно е, че детето няма да се разболее. Основният въпрос, който се задава от родителите, е дали да поставят имунизация против менингококов менингит. Менингококите са 8 серотипа, като най-честият причинител (над 70%) е тип В, следван от типове А и С - 20%. Ваксината е за последните два типа. Срещу основния „виновник" тип В ваксина няма и въпроса за значението на ваксинирането остава спорен. Все пак се препоръчва ваксина на деца без далак, с тежки хронични и имунодефицитни състояния, и на тези, които пътуват в страни, където има епидемии от менингит. Най-лесното средство за предпазване си остава хигиената. Менин-гококът е неустойчив във външната среда и добрата дезинфекция го унищожава за няколко минути. В домашни условия е достатъчно да използвате традиционните почистващи препарати, съдържащи хлор. Миенето на ръцете е задължително, особено след разходки навън.

Симптоми - протича с висока температура
ПРИ по-големите деца менингитът протича тежко - с висока температура, втрисане, повръщане, упорито главоболие, което не се повлиява от лекарства.
Детето става силно чувствително към светлина, шум и към допир. Тилът се сковава, при което детето отмята назад главата, тъй като навеждането на главата напред предизвиква силни болки, а накланянето назад отпуска възпалените мозъчни обвивки на главния и гръбначния мозък. Понякога се появява и синкав обрив, който започва от дупето и бързо се разпространява. При децата под три годинки типичните симптоми на заболяването може и да липсват, детето може само да е много апатично, отпуснато и да има висока температура. В тези случаи насочващи са бомбираната фонтанела (при поглаждане по главичката на бебето се усеща подутина на мястото на фонтанелата) и характерното „мозъчно”, пронизително изпискване на детето. Първият признак може и да е гърч, който обикновено е по-дълъг от обикновения температурен гърч. Колкото и да е замъглена клиничната картина, майката усеща, че става нещо необичайно и тревожно с детето. Диагнозата се поставя със сигурност само чрез лумбална пункция. Това е манипулация, при която се източва малко количество ликвор (мозъчна течност) със специална игла от гръбначния стълб в областта на кръста. При изследване на ликвора се установява дали менингитът е гноен или серозен, както и точният причинител. Болните от менингит задължително се лекуват в болница.


Източник:www.lekar.bg


Ангината може да ви "тръшне" няколко пъти

Ангината е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира най-вече с възпаление на сливиците. То се предизвиква главно от стрептококи, които попадат в гърлото от недобре измити плодове, мръсни съдове или при контакт с болен от ангина. Преохлаждането, лошите метеорологични условия (дъжд, киша) и слабият имунитет способстват за развитието на това заболяване.

Резките температурни промени и високата влажност са честа причина за простудни заболявания. Към тях спадат ангините. Понякога те протичат леко и се изкарват „на крак", а в други случаи са тежки.

Ако боледувате от ангина по-често от два пъти годишно, това за съжаление означава, че тя вече е станала хронична. Причината за това се дължи на факта, че при една от проявите й не сте я доизлекували.

Всичко започва от обикновената ангина или, казано по-правилно, от острия тонзилит. Симптомите на това заболяване са добре известни. Всеки специалист би ви казал, че то трябва задължително да се доизлекува - не просто да се отървем от болката при гълтане, а да оздравеем - температура 36,6, пълен комфорт в гърлото, леко дишане, добро здраве.

Неизлекуваната ангина лесно преминава в хронична, чиито симптоми са чести настинки, съпроводени с болки в гърлото, температура около 37 градуса, хронична умора и неприятна миризма в устата.

При потвърждаване на такава диагноза често се прибягва до отстраняване на сливиците, но те са орган на имунната система, бариера по пътя на бактериите и вирусите, които проникват през носа и устата, и затова специалистите съветват по възможност те да бъдат запазени.

Много хора смятат, че не могат да се избавят от хроничния тонзилит. Практиката показва, че при сериозно лечение в 90 процента от случаите то е успешно. Най-често се назначават поддържаща или стимулираща имунотерапия и различни физиотерапевтични процедури: ултразвук, ултравиолетови лъчи, промиване на сливиците с антисептици, както и антибиотично лечение.

За често боледуващите от ангина е важно да имат свободно дишане през нощта. Това означава да се отстраняват навреме полипите в носа, да се лекуват синуитите и хремите. Задължително е да се поддържа добра хигиена на устната кухина (сутрин и вечер да се мият зъбите с паста и четка, а след всяко хранене да се изплаква устата; своевременно да се лекуват болните зъби).


Източник:www.lekar.bg

Тъмните кръгове под очите

Едно от най-неприятните явления за дамите е поява на торбички под очите. Ако те са перманентни, вие вероятно се преуморявате често или прекарвате много време пред компютъра или телевизора. Ако сте подложени на стрес повече от нормалното, това може да се отрази и на оцветяването около очите ви. Препоръчително е при всичко случаи да намалите солта. Понякога появата на неприятните кръгове може да се дължи на месечния цикъл
Ако обаче се събудите и видите изведнъж торбичките под очите си, най-вероятно става въпрос за алергична реакция. Желателно е да посетите алерголог и да си припомните какви храни сте консумирали предния ден. От друга страна, тъмните кръгове може да са сигнал и за по-сериозно заболяване, затова при всичко случаи се консултирайте със специалист.


Източник:www.lekar.bg


Фолиевата киселина е враг на алергиите

Фолиевата киселина, или витамин В9, намалява алергичните реакции и остротата на астматичните пристъпи, установиха учени от детския център "Джонс Хопкинс" в САЩ. Резултатите от изследването са поредното доказателство, че фолатите - естествената форма на фолиевата киселина, помагат при лечението на много заболявания.

Проучването на американските специалисти обхваща 8000 души на възраст от 2 до 85 години. Проследен е ефектът на фолатите върху астматици и перманентни жертви на алергии. Вниманието е насочено и върху нивата на имуноглобулин Е маркер, реагиращ на алергени. Хората с най-високи количества фолати в кръвта имат по-малко имуноглобулин Е и по-рядко страдат от алергии и астма. Тези с най-ниски нива на фолати са с 40 процента по-застрашени от астма и с 30 процента по-предразположени към алергии. Фолатите се съдържат предимно в зелените и в листните зеленчуци, във фасула и в ядките.


Източник:www.lekar.bg


Grander - уникална технология за ревитализация на водата

Коя вода е полезна и защо?
Физическите и химическите въздействия, на които е изложена водата, а също влиянието на атмосферни фактори, водят до деформации в нейната структура. Механичното й изваждане на повърхността с помпи, нагнетяването й в тръбопроводи, съхраняването й във водохранилища и резервоари, обработването й в пречиствателни станции, третирането й с хлор и химикали за бактериално обеззаразяване – всичко това води до разрушаване на структурата на водата и загуба на естествените й положителни свойства.

Поради това над 95% от водата която ползваме за различни нужди в нашето всекидневие е силно „травмирана” и е лишена в голяма степен от естествената й активност. Човечеството отдавна е почувствало този „недъг” особено при битовата вода. Това е накарало много учени и изследователи да търсят начини за нейното подобряване. И днес се предлагат различни устройства, почиващи на различни принципи, като протичане на водата през фокусирано магнитно поле или през полускъпоценни камъни или корали, за които се обещава постигане на желания ефект. Повечето от тези устройства не са се наложили в практиката и на пазара, тъй като или ефекта не е могъл да бъде доказан, или ако в определен случай е имало такъв, то в други случаи той не е могъл да бъде повторен. А повторяемостта е основен критерий за доказване на едно научно твърдение!

Уникалната технология на Грандер
Австрийския изследовател Йохан Грандер е първият, който успява преди около двадесет и пет години да създаде по технологичен път вода, която притежава всички полезни качества на дълбоката изворна вода заедно с едно съвсем ново, уникално свойство- тя е изключително резистентна към всички външни влияния и фактори, които биха могли да нарушат нейната структура. Резултатът е, че водата запазва своята структура, а с това и свойствата си за много дълъг период от време. Грандер нарича тази вода „информационна”, но в науката и литературата се среща също като „информационна течност” и „информационен флуид”. Процеса на повлияване на другите води чрез информационната вода той нарича „ревитализация” на водата.

Какво е важно да се знае за технологията на Грандер?
• Тя се осъществява без директен контакт и без външна енергия
• На водата не се отнема нищо и не се добавя нищо
• Информационната вода е в основата на всички продукти и приложения на технологията на Грандер
• Технологията за ревитализация на водата е технология на предаването на природна информация от най-висш порядък

Какви са резултатите от използването на уредите Грандер?
Във всички случаи резултатите са комплексни и надхвърлят очакванията:
• подобрен и фин вкус на водата и повишена трайност при съхранение
• тя става видимо по-бистра и осезаемо по-мека
• подобряване на вътрешния комфорт при консумация
• придаване на свежест и естествен вкус на ястията и хранителните продукти с които водата има допир
• подобряване растежа на растенията и устойчивостта на болести, увеличаване на интензивността на цветовете им
• намаляване на корозията и разграждане на котления камък и отлаганията по тръбите и арматурите
• ограничаване виреенето на болестни бактерии и вируси във водата и на местата, където се използва
• спестяване на перилни и почистващи препарати поради подобрената им разтворимост
• при използване в отоплителни и климатични инсталации се забелязва:
- намаляване на замърсяването на водната емулсия с бактерии, подобряване и стабилизиране на микробиологичния фон
- при същевременно намаляване на миризливите емисии и намаляване, респ. отпадане подаването на биоциди
- подобряване на топлообмена, което води до икономия на енергия
- подобряване на жилищния комфорт, причинено от равномерното отдаване на топлина
- намаляване на корозията, котления камък и утайките, а с това намаляване на поддръжката и удължаване живота на инсталациите
• при използване на ревитализирана вода в басейни за къпане и в балнеологията резултатите са:
- водата се усеща като по-мека при къпане и плуване и възстановява естествения си син до синьозелен цвят
- подаването на хлор и други химикали за дезинфекция може да бъде намалено в пъти
- премахва се дразненето на очите и кожата, а също така миризмата на хлор, която е особено интензивна при закритите басейни
- премахва се хлъзгавия биологичен пласт по стените и дъното на басейна, чувствително намаляват твърдите налепи – те стават рехави и се отстраняват лесно без агресивни химикали и абразивни инструменти
- удължава се периода на цялостна подмяна на водата в басейна
- водата оказва витализиращо въздействие върху организма, като подобрява кръвоснабдяването и кръвообращението


Източник:www.lekar.bg


понеделник, 25 май 2009 г.

Болките в гърба изкривяват гръбнака

Аз съм майка на две деца, но още когато бях съвсем млада, ми откриха изкривяване на втори и трети прешлен на гръбначния стълб. Оттогава досега няма ден, в който да не изпитвам ужасните болки в гърба и кръста. Ходила съм по много лекари, използвала съм много лекарства, чела съм много по въпроса, но мисля, че още малко няма да ми навреди.
Проблемът, който имате, е често срещан - и сред младите, и сред по-възрастните хора. Гърбът не обича обездвижването. За него не е препоръчително както дългото, стоене прав, така и продължителното седене. В основата на страданието стои заболяването, наречено сколиоза или странично изкривяване на гръбначия стълб. - Ако гръбначният стълб на абсолютно здравия човек изглежда изправен, то при сколиоза той е наведен надясно или наляво, а най-често приема S-образна форма. Заради неправилното натоварване гръбначните прешлени постепенно се изместват от своята ос, а това значително увеличава натоварването върху междугръбначните дискове. В резултат се образуват между гръбначни хернии и се оказва силен натиск върху нервните окончания, а това води до появата на болка и нарушаване на функциите на вътрешните органи.

Както и много други заболявания, корените на сколиозата са още в детството. Практически всяко едно ранно изкривяване на гръбначния стълб може да се излекува с помощта на лечебната физкултура, тъй като на 15-16-годишна възраст опорно-двигателният апарат на човека запазва своята еластичност.

В 85 на сто от случаите сколиозата е идиопатична - причината не е напълно изяснена. Съществуват различни теории. Дисплазична теория - според която заболяването се дължи на неправилно развитие на мускулно-връзковия апарат на гръбначния стълб. Нарушена обмяна на мукополизахаридите, при което се размекват епифизните зони на растежа в областта на залавяне на междупрешлените връзки. Това довежда до подхлъзване на апофизите на телата на прешлените и до възникването на сколиоза. Не на последно място се поставя генетичната теория, според която заболяването се дължи на наследствени причини.

Тъй като по-голямата част от времето си прекарваме на крак, а някои от жените и на високи токчета, стъпалата не издържат повишеното натоварване. И възниква дюстабанът. И ако сводът на стъпалото е уплътнен, функцията на амортизатор трябва да се изпълнява от гръбначния стълб. Под въздействието на допълнителното натоварване той постепенно се изкривява - формира се сколиозата.

При изкривяване от първа и втора степен се провежда консервативно лечение - изправителна гимнастика, коригиращи гипсови корсети, електростимулация на мускулатурата от изпъкналата страна. Често при лека сколиоза се провеждат само периодични прегледи и се следи дали състоянието прогресира.

Оперативно лечение се налага при тежки и прогресиращи сколиози.
Прилага се при деца над 12-13-годишна възраст, когато растежът на гръбначния стълб е почти завършен. Използват се различни методи - метод на Котрел - Дюбосе, метод на Зилке и др.

Прогнозата при лека степен на сколиоза е добра. По-неблагоприятна е при пациенти с тежка степен. При тях възникват тежки функционални нарушения на сърдечносъдовата, белодробната, нервната системи поради разместването на органите в гръдния кош.

Задължително е провеждането на профилактични прегледи при всички деца с цел ранно откриване и лечение на болестта.

Източник:http://www.lekar.bg/

Вече има обезболяващо с дълго действие

Лекари от детската болница в Бостън създадоха ново обезболяващо лекарство с дълго действие. Те сложили силния сакситоксин в мастната капсула липосом. Според изследователите това действие има предимства - приемът на новото лекарство не предизвиква сериозни действия върху нервите и мускулите, които по правило се засягат от обезболяващите хапчета. Откритието също може да се използва по време на хирургична интервенция, лечение на остри и хронични заболявания. Освен това може да замести приемането на други лекарствени препарати.

Източник:http://www.lekar.bg/

Причини за болезнената менструация

Болезнената менструация (дисменорея) е състояние, което се характеризира с коликообразни болки в долната част на корема. Някои жени го изпитват преди и по време на месечния цикъл. Причините нерядко са комплексни или трудно се установят. Развитието на дисменореята се обяснява във връзка със синтезата на простагландините (хормноподобни вещества) в най-вътрешния слой на матката, наречен ендометриум. Под влияние на простагландините болезнената менструация може да се обясни с три механизма:

• усилване на маточните контракции;
• исхемия, предизвикана от намаляване на маточното кръвоснабдяване;
• директен ефект на простагландините върху нервните окончания.

Отдава се значение и на нарушеното взаимодействие между естрогените и прогестерона, а също така и на психогенната генеза като основен или допълнителен фактор.

Дисменореята бива първична и вторична. За първична говорим през първите 12 месеца от началото на първата менструация на момичето. Най-характерна е болката, която има спастичен характер. По-рядко тя е постоянна и тъпа. Обикновено е локализирана ниско в корема и в долната част на кръста. Болката може да предшества менструацията, както и да я съпътства през цялото й времетраене, но най-силна е през първите 3 дни. Дисменореята се придружава и от неразположения в храносмилателната и в нервната система - гадене, повръщане, разстройство, главоболие. Диагнозата се поставя от лекуващия гинеколог. При възможност се отстранява причината. Когато пациентката едновременно изрази желание и за контрацепция, тогава се използват инхибитори на овулацията (от 16-ия до 25-ия ден) и инхибитори на простагландините - ибупрофен и т.н.

Вторичната дисменорея се среща по-често при жени над 25 години и обикновено е проява на някакво заболяване на половите органи - ендометриоза, тазово-възпалителна болест, миоми на матката, сраствания в областта на таза, кисти на яйчника. Тя може да бъде предизвикана и от употребата на противозачатъчна спирала.

Източник:http://www.lekar.bg

Добавка помага при болки в ставите

Най-голямата канадска компания за производство на натурални продукти WEBBER NATURALS предлага широка гама хранителни добавки: ехинацея макс, пробиотици, витамини и минерали за деца и възрастни, омега 3-6-9, комбинация от калций, магнезий и цинк и др. Най-продаваният й продукт и безпорен хит е Глюкозамин, хондроитин и МСМ 1300 мг. Високата концентрация на активните съставки (съответно: 500, 400 и 400 мг) и прецизното им съотношение го правят най-търсения препарат, отнасящ се до ставната проблематика.

Глюкозамин и хондроитин са отдавна признати за ефективни при лечението на болката й сковаността при остеоартрит. Те се използват като възстановителни и анаболни средства за хрущяла. Глюкозамин стимулира производството на синовиална (смазваща) течност в ставните капсули и осигурява гладко и безболезнено движение на ставите. В същото време служи за градивен материал на хрущялната тъкан. Хондроитин не позволява навлизането на вода и хранителни вещества във възпалените сухожилия и стави, но пропуска други вещества в съединителната тъкан. Това е много важно свойство, тъй като съединителната тъкан няма добро кръвоснабдяване. В резултат заздравяването на заболелите ста-• ви и сухожилия става по-бързо, ускорява се зарастването на костите и се намалява рискът от атеросклероза и инфаркт. МСМ (метилсулфонилметан) има болкоуспокояващо и противовъзпалително действие и осигурява сяра за укрепване на съединителната тъкан. Има способността да намалява тромбоцитната агрегация. МСМ е сравнително нов натурален продукт, известен с това, че намалява болката и възпалението.

Източник:http://www.lekar.bg

Ягоди или череши

За строен силует: ягоди

Череши: От всички червени плодове те са най-сладки и съответно с най-висока енергийна стойност – 68 кал. за 100 г. Съдържат доста фибри и сорбитол и затова ако прекалите с тях ще се почувствате подути и ще ходите доста често до тоалетна.

Ягоди: Те са изключително богати на вода (повече от 90%) и бедни на захар. В 100 г има само 35 калории и много фибри – бързо засищат и ускоряват храносмилателните процеси.

За повече минерали и витамини заложете на черешите

Череши: Съдържат много калии с диуретични свойства, който дава енергия, полезен е за костите, гарантира добро състояние на психиката, желязо, манган, йод, селен. Черешите са богати на множество витамини, също така.

Ягоди: Те не са особено богати на витамини – витамин С, В8 и В9, както и провитамин А. Що се отнася до минералите – тук важно е не разнообразието, а количеството. В тях има калий, фосфор, магнезий, желязо, чието усвояване е улеснено от наличието на витамин С. За да се запазят всички тези вещества, яжте плодовете веднага след като ги измиете.

За да сте здрави – хапвайте и двата плода

Череши: Мелатонина в тях нормализира високото кръвно и регулира съня. Антиоксидантите пък запазват младостта и духани за по-дълго време

Ягоди: Витамин С предпазва от инфекции и засилва имунитета. Внимавайте с количеството обаче, защото ягодите ускоряват освобождаването на хистамин и могат да причинят алергии.


Източник:http://www.lekar.bg

събота, 23 май 2009 г.

Гневът е закодиран в гените

Способността на човека да остане спокоен или да се разгневи е закодирана в гените, показва ново проучване.

Изолирането на ген, наречен DARPP-32, помогнало да се обясни защо някои хора изпадат в ярост при най-малката провокация, а други запазват спокойствие.

Над 800 души били помолени да попълнят въпросници, за да се установи как се справят с гнева. Германски учени направили също така ДНК тест, за да установят кои три варианта на гена DARPP-32 се срещат при участниците. Този ген засяга нивата на допамин, който е свързан с гнева и агресията. Тези хора, които имали вариантите "TT" или "TC" на гена, били много по-гневни от участниците с вариант "CC". Вариантите TT и TC се сречат по-често при хората от западните страни и според учените от университета в Бон, които провели изследването, проявяването на гняв може да помогне на хората да напредват в живота. /БГНЕС


Източник:http://hapcheto.com