Антихолестеролова диета. Холестеролът в кръвта е жълто, прилично на восък, мазно вещество и е една от причините артериите да се превръщат в депа за биологическа мръсотия, наречена плака, която свива кръвоносните съдове и скъсява дистанцията, деляща ви от сърдечното заболяване. Някои от неговите компоненти като лош холестерол (липопротеин с ниска гъстота) е опасен за артериите, защото според д-р Стайнбърг и привържениците му, че не е толкова опасен самият холестерол, колкото неговата оксидирана форма (под въздействието на свободните радикали), която гранясва подобно на масло оставено извън хладилника. Макрофагите на организма ни го излапват и така натъпкани с мастни сферички прерастват в страховити „пенести клетки”. Те проникват в стените на артериите и започват да ги разрушават. Постепенно артериите са запушват и създават проблеми. Холестеролът има и добри съставки в лицето на добрият холестерол (липопротеин с висока гъстота). Той подгонва лошия холестерол и го отвежда до черния дроб, където бива унищожен. Очевидно, че съотношението добър/лош холестерол е в обратна зависимост – колкото повече е добрият холестерол в кръвта, толкова по-малко има лош холестерол и по-голяма безопасност за артериите и обратното. Храненето лежи в основата за доброто поддържане на това съотношение. Ако ядете храни, пълни със защитните антиоксиданти, ще спрете токсичната трансформация на лошия холестерол. Това означава, че може да се намесите в процеса на артериосклерозата на всеки етап от живота си и да спрете поредицата от артериални събития, които причиняват запушването на артериите, сърдечните инфаркти и инсулти.Храни които могат да помогнат за регулиране на холестерола са: фасул, овес, ябълки, моркови, зехтин, авокадо, бадеми, лешници, чесън, лук, морска храна, особено тлъстата риба, плодове и зеленчуци богати на витамин С и бета каротин, каши с високо съдържание на разтворими влакнини, умерено количество алкохол.
Храни, които могат опасно да повишат холестерола са: месото, пълномаслените млека и мазните сирена и други, които внасят в тялото ни наситени мазнини и холестерол.
Най-добрата храна за намаляване на холестерола са бобовите, защото съдържат поне 6 компонента, които му влияят. Д-р Джеймс Андерсън от Медицинския колеж към Университета на Кентъки съветва да изяждате по половин чаша сварен фасул на обяд и вечеря. Може да разнообразите със зелен фасул, леща, нахут, соя. Резултатите настъпват след три седмици.
Д-р Майкъл С. Дейвидсън, доцент по кардиология в Медицинския център „Сейнт Люк” в Чикаго, смята, че изяждането на много голяма купа сварени овесени трици или по-голяма купа овесена каша са достатъчни да се намали холестерола. Веществото, което върши работа в овеса е бета-глюкагонът – разтворимо, лепкаво, влажно, което желира в храносмилателния тракт и възпрепятства абсорбирането и производството на холестерол и така го отстранява от кръвния поток. При стойности на холестерола над 230 с овеса бързо се понижават стойностите му, но ако вече е нисък, овесените трици не дават никакъв ефект. (Синти М. Рипсин от Университета на Минесота).
Три скилидки чесън (варен или суров) дневно намаляват също холестерола, според д-р Робърт Лин, защото биоактивните вещества в чесъна потискат синтезата му в черния дроб. Друго изследване в колежа „Бастир” Сиатъл посочва, че чесновото масло от 3 скилидки чесън не само понижава холестерола, но и покачва полезния холестерол. Половин глава лук върши същата работа, според професор кардиологът Виктор Гуревич, но при него проблема е, че при продължително варене губи способността си.
Може да излекувате холестерола си с чаша ягоди, с 1 цяла ябълка или 1-2 моркова дневно. При тях са от значение витамин С и Е, каротиноидите и други антиоксиданти, както и баластни вещества. Грейпфрутът също не е за подценяване – 2 и половина чаши с парченца грейпфрут с ципата помагат да се намали холестерола, според д-р Джеймс Серди, гастроентеролог в Университета на Флорида. Гроздето също бе преоткрито от учените-диетолози – 2 супени лъжички масло от гроздови семки като допълнение към диетата с малко мазнини повишават полезния холестерол с 14%. Чаша вино, бира също повишават добрия холестерол. От черупчестите върху холестерола добър ефект имат стридите и мидите, казва д-р Мариан Чайдс, специалистка по липидите. Скаридите и сепията не повишават холстерола, но не го и намаляват. Яденето на тлъста риба като сьомга, скумрия, сардина, тон, които са пълни с омега-3 мастни киселини могат да увеличат полезния холестерол дори ако той е в нормални граници. Освен това се потискат и триглицеридите, твърди д-р Гари Дж. Нелсън от Центъра за изследването на храненето в Сан Франциско.
Д-р Даниълд Стайнбърг от Калифорниския университет и изследователи от Израел от проведени изследвания констатират, че зехтинът е трикратен спасител – едновременно намалява вредния холестерол, леко повишава и поддържа нивото на добрия холестерол като подобрява съотношението добър/лош холестерол, което от изключително значение за сърцето. За разлика от него, царевичното, шафрановото и слънчогледовото масло намаляват и полезния холестерол и опасния холестерол.
Консумацията на ядки – орехи, бадеми, лешници е свързана с приемането на мононенаситени мазнини, а те понижават холестерола и пречат на лошия холестерол да се окислява. Според д-р Джийн Спилър мазнината в бадемите и зехтина е химически идентична. Орехите действат също добре установява д-р Джоан Събейт от Университета „Лама Линда” при изследване на хора с нормален холестерол, поставени на диета с ниско съдържание на мазнини като за 1 месец те приемат 20% от калориите си от орехите (около 60 г орехи дневно при диета с 1800 калории).
Д-р Спилър и д-р Събейт обаче предупреждават, че не бива да ядете прекалено много ядки, защото ще започнете да пълнеете. В 100 г ядки се съдържат около 527 калории. Идеята е да се изяждат по няколко ядки дневно като заместител на други източници на мазнина и калории. „Това е един лесен начин за подобряване на холестерола” – казва д-р Събейт.
Австралийски кардиолози от Медицински център „Уесли” в Куинсланд открили, че яденето на половин авокадо дневно много по-ефикасно намалява холестерола, отколкото диета с малко мазнини и това се дължи на факта, че авокадото съдържа силно концентрирана мазнина от типа на зехтина и бадемово масло, която подобрява холестерола.
Кафето можем да пием, но по-безопасное когато е минало през филтъра на кафеварката. То пречиства т.нар. опасен липиден фактор, наблюдаван при кафето, сварено по европейски. Филтрираното кафе не повишава холестерола. Дори ако обикновеното кафе повишава холестерола, то повишава едновременно полезния и вредни холестероли по равно., така че не увеличава опасността от сърдечно заболяване. Изследванията показват, че кофеинът не бива да бъде обвиняван за повишаване на холестерола, а опасността идва от кафето без кофеин. Шоколадът също е невинен. Опити в Пенсилвания – държавен университет – доказват, че 60% мазнината в шоколада е ненаситена стеаринова киселина (колкото и невероятно да ви се вижда), която не повишава холестерола, а може би дори го понижава.
Трябва да се ядат и храни като яйца, черен дроб, хайвер и някои други морски продукти, които преливат от холестерол и повишават 4 пъти наситените мастни киселини и холестерол в тялото, според д-р Джон Лароза, кардиолог от Университета „Джордж Вашингтон”, но въпреки това макар и в ограничени количества трябва да се консумират сочи д-р Стивън Зайзъл от Университета на Северна Каролина поради опасността от холинова недостатъчност (на витамин В комплекс) – разтройва се паметта и концентрацията. Холинът се превръща в предавател на сигнали между мозъчните клетки – ацетилхолин. Лошата памет и болестта на Алцхаймер се свързват с ниски нива на холина.
Намалете консумацията на животински меса наполовина. Най-опасна мазнина се съдържа в тях и ако я оставите може холестеролът ви да не се покачи.
Споменатите досега положения бяха при повишено ниво на холестерол. Но какво ли обаче става в тялото ни при обратното положение – холестерол с понижени под нормата цифри (под 160)? За сега никой точно не знае, само се виждат последствията от това: 2 пъти по-често се правят инсулти, такива хора се разболяват от хранителна обструктивна болест на белите дробове или се получават депресии и самоубийства, 3 пъти по-често се среща рак и 5 пъти по-често умират от алкохолизъм. Д-р Барет Конър смята, че е възможно ниският холестерол по някакъв начин да намалява концентрацията на мозъчното вещество серотонин, което пък води до увеличаване на потиснатостта и агресивността.
Друг вид кръвна мазнина са триглицеридите и те могат да се окажат по-опасни, отколкото се смяташе преди. Новите доказателства сочат, че високите триглицериди могат да провокират пристъп, особено при жени над 50 г и мъже с лошо съотношение на добрия/лошия холестероли.
Храни, които намаляват триглицеридите: На първо място морската храна – 200 г скумрия или сьомга, сардина или тон ги намаляват с повече от 50%. Същият ефект имат мидите, стридите и раците. Една скилидка чесън е добро лекарство. Половин чаша стар фасул играе добра роля. Диетата с ниско съдържание на мазнини също е благоприятна.
Храни, които могат да увеличат триглицеридите са: рафинирана захар, финото брашно, плодови сокове, сушени плодове и големи количества алкохол. Една-две чаши вино не повишават триглицеридите, казват специалистите.
Храни, които повишават добри холестерол са: зехтин, суров лук, чесън, тлъсти риби, стриди, миди, масло от гроздови семки, бадеми, авокадо, богати на витамин С (чушки, броколи, портокали) храни, богати на бета-каротини (моркови, спанак, броколи), вино, бира, конценриран алкохол до 40 г.
ВНИМАНИЕ! Диетата с ниско съдържание на мазнина потискат добрия холестерол.Ако имате високи нива от един странен вид холестерол, познат като Lp – това означава, че вероятно сте уязвими към запушване на артериите и сърдечен пристъп в ранна възраст, особено ако вашият лош холестерол е висок. Някои специалисти смятат, че излишъкът на Lp -холестерола е виновен за ? от всички сърдечни пристъпи при хора под 60 г. Смята се, че той има генетичен път на предаване и се провокира от неправилното хранене.
Традиционната диета не е в състояние да се справи с Lp- холестерола, но рибеното масло 4 г дневно или 200 г скумрия успява, според д-р Йорг Дайегберг – водещ датски изследовател.
Тъй като няма прости тестове за откриване на повишения LP- холестерол сред повечето хора се препоръчва 2-3 пъти седмично яжте риба като превантативна мярка.
Храни – лекарства при лечението на високо кръвно налягане:
• Целина -2 стръка се изяждат дневно в продължение на 1 седмица
• Чесън и лук
• Тлъсти морски риби (скумрия, сьомга, сардина, тон) или рибено масло (2 пъти по 2 перли дн)
• Плодове с по-изразен антихипертоничен ефект и зеленчуци. Зърнените храни са с по-слабо действие.
• 1-2 чаши бира или вино
• Не яжте солено и тлъсто, не прекалявайте с алкохола!
Източник:www.lekar.bg
0 коментара:
Публикуване на коментар