Често алергия е причината за постоянните простуди

Кожната реакция е от обида, а дихателната от неувереност
Ако детето постоянно боледува...

Според съвременната медицинска статистика, 50% от често боледуващите деца са неразпознати алергици, - ни разказва детският алерголог-имунолог професор Андрей Чаушев. – Затова ако детето непрекъснато страда от простуда,трябва непременно да го изследвате за алергия. За това е необходимо:
• Да даде кръв за анализ на имуноглобулин Е (той ще покзже общият алергичен белтък в кръвта);
• С помощта на проби върху кожата или по анализа на кръвта да се установи реакцията на алергени на външната среда (полен, домашен прах, животни и т.н.).
И още . Аденоидите у детето нерядко се бъркат с отоци на задните носови ходове. Това може да бъде алергичен ринит, на който често се «лепи» вирусна инфекция. Алергията като че ли отваря вратите към инфекции.

Главна грешка на родителите на алергичните деца

«Самодейното» поставяне на диагноза и самолечението. Като се ръководят от аксиомата, че сега всяко второ дете е алергично, родителите нерядко «приписват» на своето чедо такава диагноза без въобще да са се обръщали към лекар. И започват да го «лекуват»: по аналогия със съседското дете дават едни и същи лекарства. Като правило, всичко свършва с това, че се нарушават много от процесите в организма на детето. А когато най-накрая водят детето на алерголог картината вече е толкова размазана, че е много трудно да се намери първопричината на заболяването.

Постоянният прием на съдосвиващи средства.

Доста от алергиците са чувствителни не само към полена, но и към домашния прах. Затова пристъпите на кихане , кашляне и хрема ги преследват не само сезонно, а целогодишно. И хората, вместо да се лекуват и приспособяват, започват да капят в носа си съдосвиващи капки. А това е доста опасно: доказано, че употребата им 3 - 4 пъти дневно в продължение на година предизвиква пареза на съдовете на носа и необратими нарушения на лигавицата.

Пропускане на първите сигнали за астма

Децата страдат до около 3 –годишна възраст от алергични дерматити (в просторечието диатези, но това е неправилен термин: дерматит е възпаление на кожата, а диатез - предразположеност). След това към състоянието на много деца алергици се добавят и ринитите и дихателната реакция на алергени. Възниква и така нареченият «алергичен марш», когато се отбелязват все нови и нови симптоми. В тези случаи е много голяма вероятността от развитие на бронхиална астма.


Кое е правилното лечение

За начало трябва да се определеи точната диагноза и да се установи на кои алергени реагира организмът. За целта се правят специални кръвни алнализи, скарификационни кожни проби.
Според резултатите от тестовете лекарят-алерголог (не педиатър или пулмолог! Ако във вашия град няма алерголог – детските са много дефицитни – по-добре отидете веднъж в областния център) и след допълнителното изследване и преминаване на базова терапия се назначава схема на лечение с индивидуално подбрана дозировка на лекарствата.

Ако лечението веднага помогне, това не означава, че повече не трябва да се ходи на лекар. Състоянието на алергиците е променливо, особено при децата . Затова трябва да поддържате непрекъсната връзка с лекуващия алерголог – отначало на всеки 3 месеца, а после – според състоянието: веднъж на 6 месеца или веднъж годишно.

ВАЖНО!
Ето първите симптоми на астма, които трябва да ви накарат незабавно да тичате при алерголога:
• Нощна кашлица, пристъпи на кашлица при физически натоварвания;
• Кашлица, която започва след или по време на контакт с алерген. Дихателните прояви може да се съчетаят със зачервяване на кожата, отоци. Нерядко контактът с алергена предизвиква зачервяване на очите, сълзене, алергична хрема;
• Хрипове в бронхите, прекъснато - «лаещо» - дишане;
• Чувство за тежест в гърдите;
• Затруднено дишане;
• Ако когато се събуди сутрин детето първо седи няколко минути в леглото като се опитва да овладее дишането си.

Може ли астмата да изчезне от само себе си

У децата, болни от астма, действително може да се появи т.нар. «спонтанна десенсибилизация». Това е обратно развитие на болестта, когато тя по някакви си причини изчезва.

Това може да премине в процеса на формиране на имунната система. Организмът сам си изгражда имунна защита против алергените и престава да реагира на тях или реагира много слабо.

Но за да стане това, трябва да се потруди. Като правило, спонтанната десенсибилизация възниква ако се промени местожителството на детето, начинът на хранене и по възможност да не се допуска контакт с алергена, създава се и спокойна психологическа обстановка. Сега всички специалисти са на едно мнение - болестта в много отношения е психосоматична, тоест «от нерви».
При благоприятно стечение на всички обстоятелства детската астма може да си отиде завинаги.

Но проблемът е в това, че детето-алергик носи гени, които отговарят за изработката на определени антитела (реакции на алерген). Така че при срив на имунната система, например след тежко инфекциозно заболяване или силен стрес, болестта може да се върне.

Ако се развие в по-зряла възраст, бронхиалната астма вече не може да премине самостоятелно. И даже и да няма изразени пристъпуи, трябва да ходите «на среща» при алерголога поне 1 - 2 годишно.


Какво да се прави ако алергията не се е потвърдила, а детето си е все настинало ?

Ако алергията не се е потвърдила трябва да се влияе на имунитета на слизестата обвивка. За целта могат да се използват стимулатори на имунитета, които представляват разбити по специален начин възбудители на ОРЗ. Когато ги въвеждат в организма (на таблетки или на спрей), се получава ефект като от микроваксина.

Но за начало трябва да се изключи алергията, иначе лечението ще се проведе неправилно. Доказано е, че даже такова просто нещо като ежедневното промиване на носните ходове с обикновен физиологичен разтвор (продава се навсякъде по аптеките като спрей, капки или ампули), намалява 3 - 4 пъти честотата на простудните заболявания у децата. Ако въпреки всичко инфекциите са чести, за да се повишат съпротивителните сили на организма е необходимо да се използват имуностимулатори от типа на рибомунил, бронхомунал. Те нямат изразено системно действие и повече стимулират имунитета на лигавицата, която е първата линия на защита от различни инфекции.

МЕЖДУ ДРУГОТО
Кожната реакция е от обида, а дихателната от неувереност

Както разказва нашият консултант, професорът по психиатрия Михаил Виноградов, специалистите по психосоматика са извели зависимост на проявата на алергични реакции според личностният тип на човека..

От невродермити (кожните алергии) нерядко страдат обидчиви и мнителни хора. Това са консерватори, които се страхуват да отстъпят и на крачка от общоприетите норми и са много зависими от мнението на околните. Най-общо – примитивни личности.
Респираторните алергии (в това число бронхиална астма и астмоидни състояния) са характерни за интелектуалците с тревожна мнителност в характера. Това са съмняващи се натури, неуверени в себе си. На тях им е трудно да вземат решения, те вътрешно избягват отговорност, боят се да се окажат в центъра на вниманието. А след това страдат от това, че не гои признават и ценят по достойнство

Хранителните алергии най-често се наблюдават в детството, а след това преминават. Но при ипохондриците те често се запазват. Те непрестанно се безпокоят за своето здраве, опитват се да открият признаци на заболяване. Не се доверяват на лекари и са като побъркани на тема чудо-средства и целители. Всезнайковци-песимисти, те винаги са готови да кажат «Знаех си, че така ще стане...»

А полинозата (сезонната алергия) в зряла възраст понякога възниква след тежко емоционално притеснение на фона на вегетативни и хормонални нарушения.
Източник:www.lekar.bg