Три са основните нагласи, които пораждат у много жени страх от гинекологичен преглед.
Първата е нежеланието да застанеш пред чужд човек в поза, която би могла да се възприеме като неприлична, безпомощна или унизителна. Втората е очакването прегледът да причини болка или усещане, че някой преодолява волята ти, за да направи нещо нежелано и неприятно. Третата е опасението, че прегледът ще постави диагноза.
Тези три нагласи – поотделно и заедно – са най-естественото нещо на света.
Вътрешната съпротива да изложиш на показ част от тялото си и да допуснеш посегателство върху него може да се преодолее. Важното е от самото начало да си наясно, че никой няма право да упражни принуда над личността ти. Във всеки един момент окончателното решение е твое, от гинекологичния кабинет се излиза също така лесно, както се влиза. Ако лекарят, или сестрата, или обстановката не спечелят доверието ти още преди да се стигне до същинския преглед, ако нещо те разтревожи, отблъсне или стресира – казваш „довиждане” и си тръгваш. Когато решиш, ще отидеш пак на гинеколог – същия или може би някой друг. Ако прецениш, че хората в гинекологичния кабинет са добронамерени, че имат желание да разберат проблема ти и да ти помогнат да го решиш – толкова по-добре. Прегледът е едничкото средство, което ти позволява да се възползваш от тяхната компетентност. Сигурно е, че когато осъзнаеш тази толкова важна за теб полза, ще съдействаш да я постигнете заедно.
Мнозина изпитват страх от гинекологична диагноза и този страх е едно от най-сложните състояния на духа. Човек може да се чувства напълно здрав и да го е страх, че прегледът ще установи заболяване. Може да не се чувства толкова здрав и да го е страх, че прегледът ще установи много страшно заболяване. Човек може да се страхува, че при прегледа ще бъде допусната грешка и ще се установи заболяване, което всъщност не съществува. Може да се страхува и че заболяването, от което страда (или мисли, че страда) ще остане неразпознато или подценено.
Преодоляването на страха от диагноза може да измине два пътя – един по-сложен и един по-прост.
За да извърви по-сложния път, жената трябва да повярва в гинеколога си. Доверието й може да възникне спонтанно, още при първия контакт, а може и да се нуждае от повече време, за да бъде осмислено достатъчно ясно. Ако отдавна посещавате един и същи гинеколог, не го сменяйте с лека ръка. Взаимното опознаване, което сигурно сте постигнали, е незаменима предпоставка за доверие. Не напразно много жени използват израза „моят гинеколог”. Малко вероятно е „Вашият гинеколог” да Ви подведе – ако се случи да не е сигурен в себе си, той сам ще потърси консултация със свой колега.
По-простият път се състои в търсенето на „второ мнение”. Решавате да се допитате до още един гинеколог и го правите. В днешното динамично, забързано ежедневие този подход печели все по-широка популярност и в това няма нищо лошо. Когато Вашият гинеколог Ви насочи за консултация, той всъщност търси второ мнение. Не се безпокойте, че постъпвате неетично към него, ако направите това сама. Търсенето на второ мнение не означава, че завинаги обръщате гръб на един лекар, за да намерите друг. Не е задължително източникът на второ мнение да измести трайно онзи, който е дал първото мнение, особено ако мненията съвпадат. Направете това, което прецените като най-полезно за Вас самата.
Едва ли има човек на света -- жена или мъж -- който да не се страхува поне малко от болка. Повярвайте ни: от всички изброени дотук страхове, този е най-неоснователният. Съвременните акушеро-гинекологични клиники поставят борбата с болката на челно място в списъка с приоритетите си. Нашата клиника, например, гарантира на пациентките си, че няма да изпитат болка нито по време на оперативните процедури, нито след тях.
Никак не са малко и хората, които изпитват един по-всеобхватен страх: страх от лечение. Това важи с особена сила в гинекологията, където често се предписват плашещи лекарства от рода на хормоните (противозачатъчни средства, хормоно-заместващо лечение) или се препоръчва операция с всичките й рискове. Нерядко гинекологичната операция посяга на онова, което жената е свикнала да приема като символ на своята женственост. Не се оставяйте да бъдете принудена от някого (съпруг, приятел, родители, познати) да се подложите на гинекологично лечение. Вслушайте се във всяко мнение и съвет, но вземете решението сама. Решението да започнете и доведете докрай гинекологично лечение трябва да бъде Ваше и само Ваше.
Преди да дадете съгласие да бъдете лекувана, съберете цялата информация, която считате за необходима. После мислено разделете живота си на три части: живот преди лечението, живот по време на лечението и живот след лечението. Внимателно се вгледайте във всяка една от тях. Ако прецените, че си заслужава да минете през втората част в името на третата – направете го!
Източник:www.lekar.bg
четвъртък, 16 април 2009 г.
Най-честите страхове, свързани с гинекологията
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар