Добрата диета и много течности помагат в лечението на бъбречните камъни

Камъните в бъбреците представляват образувания с различна форма, големина, физически свойства и химичен състав. Различаваме следните видове камъни: уратни, оксалатни, фосфатни, цистинови, ксантинови и др.


Когато на човек бъде открит камък в бъбреците или пикочните пътища, обикновено му се предлагат лекарства, хирургическа намеса или раздробяване с ултразвук. Тези средства обаче не водят до трайно излекуване на болестта, тъй като не отстраняват първопричината за появата на камъните в бъбреците, а премахват само последиците; така не след дълго камъните се появяват отново и пациентът търси нови начини за тяхното отстраняване.


Най-важните фактори за образуването на камъни в бъбреците са: нарушение защитните вещества на урината, които поддържат солите и в концентриран разтвор; нарушение гъстотата на урината с по-голямо или по-малко количество разтворени вещества в нея, които поразяват лигавицата; промени в реакцията на урината в кисела или алкална насока; застой на урината.


Диетата при болни с уратни камъни дава много добри резултати. Болните трябва да приемат бедна на пикочна киселина храна, да приемат повече растителни храни (картофи, зеленчуци и плодове) и да пият леко алкални минерални води.


Забраняват се храни, които съдържат нуклеопротеиди (сложни белтъчини), от които се образува пикочната киселина – бъбреци, слезка, черен дроб, жълтък от яйце, хайвер, различни тлъсти риби (сьомга, аншоа, херинга), и др. От растителните храни не трябва да се приемат бобови варива (фасул, леща, грах, соя ) и гъби. Позволени са всички видове зеленчуци и плодове, особено тези, които имат уринообразуващо действие, като ягоди, пъпеши, дини, водни круши, сок от нар; мляко и млечни произведения; ограничено количество месо и прясна речна риба (варена); белтък от яйце.


Диетичното хранене при болни с оксалатни камъни е подобно на това при уратните камъни. И тук имаме изместване реакцията на урината и на кръвта в кисело направление и затова следва да се дават алкални храни. Преди всичко се препоръчват картофи, които са носители на алкали и специално поради съдържанието им на калий. Гроздето, портокалите, лимоните също са богати на калиеви соли. За по-бързото отделяне на оксаловата киселина от организма се дават следните плодове и зеленчуци: моркови, прясно зеле, ягоди, ябълки, дюли, дренки, френско грозде, корените на магданоза, целина, круша, отвара от кората на редица плодове.


Диетичното хранене при болни, които имат склонност към образуване на фосфатни камъни, трябва да спомага за подкиселяването на алкалната урина. В храната не трябва да се съдържат продукти, които са богати на калций, както и да се избягват храни, които възбуждат нервната система, като алкохол, остри подправки и др. Разрешават се следните храни: отвара от липов цвят, мента или лайка; бял хляб; краве масло; сметана; яйчен белтък; месо и риба във всякакъв вид; тестени произведения; тиква, пъпеши, дини, краставици; ягоди; ябълки; слаби месни рибни бульони и сосове, а също и фъстъци, лешници и орехи. Не се разрешават храни като мляко, млечни произведения, яйчен белтък; зеленчукови плодове, зелени листни зеленчуци (богати на калций), картофи, моркови (богати на алкали).


Общи диетични наставления, валидни при всички видове пясък и камъни в бъбреците:

Максимално ограничаване на солта, която задържа течностите в организма и катализира кристализацията на съединенията, разтворени в тях.


Увеличаване поемането на течности: вода (минерална, дестилирана или преварена), сокове и специализирани билкови чайове. Бирата, газираните напитки и сиропите, освен че не са ефективни в същата степен, притежават допълнителни вредни въздействия, които ги правят неподходящи за природолечебно приложение.


Пълното или частично въздържание от храна може също да допринесе много за отстраняването на образувани и предотвратяването на нови камъни. То трябва да се провежда задължително под медицински контрол, тъй като реакцията на отделните индивиди при този вид лечение е твърде различна и зависи както от състава и големината на камъчетата, така и от придружаващите бъбречни и извън бъбречни заболявания, от строго специфичната индивидуална реактивност.


Докато повечето видове пясъци и някои лесно разтворими камъни (предимно уратни) могат лесно да бъдат изхвърлени и разтворени по този начин, наличието на масивни камъни може да предизвика кризи с особена сила в хода на тяхното придвижване към чашката на бъбрека и към уретерите.

източник: puls.bg