Любовните капани на лятото

Любовта е опасна. Последствията от страстните похождения на непретенциозните донжуановци са тежък труд за венеролозите и още по-тежък кръст за пациентите

Медицинската статистика е безмилостна: 2 пъти е нараснал броят на болните от сифилис през горещото лято, предразполагащо към още по-”горещи” страсти и авантюри. Излезе и още по-страшен факт - любовчиите, пипнали трипер, са се увеличили... 30 пъти!!! Медиците не спират да повтарят: “Хора, бъдете внимателни!” и да развенчават многобройните митове, които битуват сред любвеобвилните полови атлети. Като резултат - кожно-венерическите диспансери са пълни с “жертви” на любовното приключение за една нощ.

ПЪРВИ МИТ: МОЖЕШ ДА СЕ ЗАРАЗИШ САМО ПРИ СЕКС БЕЗ ПРЕДПАЗНИ СРЕДСТВА
Де да беше така! Една целувка може да бъде съдбоносна, да не говорим за оралния секс. В този случай няма никаква защита от “срамна” болест. Източник на зараза (например сифилис) могат да бъдат лошо измити съдове, чаршафи, кърпа, даже съвместно изпушена цигара. На медицината е известен случай на заразяване с... книга. Двама студенти, четейки за изпит, прелиствали един и същи учебник, като от време на време навлажнявали пръстите си с език. Единият от тях бил болен...

ВТОРИ МИТ: АКО СЕ ВЗЕМАТ МЕРКИ ВЕДНАГА СЛЕД ОПАСНАТА БЛИЗОСТ, НЯМА ДА СЕ ЗАРАЗИШ
Да, ако имаш под ръка специални средства, които с пипетка да се накапят в уретрата на мъжа или във влагалището и уретрата на жената. При това, не трябва да уринира няколко часа - колкото по-дълго се задържи лекарството в организма, толкова защитата е по-ефикасна. Но и в този случай няма стопроцентова гаранция. Жените са изложени на по-голям риск – инфекцията може да попадне в матката и тогава неутрализирането й е много сложно.

ТРЕТИ МИТ: ПРЕНОСИТЕЛИ НА ИНФЕКЦИЯТА СА МЪЖЕТЕ
Специалистите твърдят точно обратното. По силата на анатомичните си особености жените са “резервоари”, а мъжете - “индикатори” на инфекциите. При тях инфекциите са много силно изразени.

ЧЕТВЪРТИ МИТ: НЕ СЪМ БОЛЕН, ЩОМ НИЩО НЕ МЕ БОЛИ
Това е една от най-разпространените заблуди. Коварството на “срамните” болести е в това, че може да не дават никакви признаци дълго време. Особено що се отнася до болестите от ново поколение - хламидии, микоплазми, уреаплазми, цитомегаловирус. Извечната любов на хората към самолечение с антибиотици, които вече се гълтат по всякакъв повод, допълнително замъглява картината. В последните десет години венеролозите установили, че жертви на коварните инфекции са стотици, хиляди семейства. Нелекувана, инфекцията преминава в скрита, хронична форма и постепенно уврежда цялата пикочо-полова система, предизвиква импотентност и безплодие, намалява имунитета.

ПЕТИ МИТ: НЯМА НИЩО СТРАШНО, АКО СЕ ЗАРАЗИШ - ВСИЧКИ ВЕНЕРИЧЕСКИ БОЛЕСТИ ВЕЧЕ СЕ ЛЕКУВАТ УСПЕШНО
В борбата със стария “добър” сифилис лекарите наистина са победители. С появата на мощните антибиотици даже третият, най-страшен стадий, е лечим. За три и половина до седем седмици сифилисът отзвучава. Ако, разбира се, болестта не е безвъзвратно напреднала. По друг начин стоят нещата, когато говорим за хламидийна инфекция. Тук вече се намесва тежката лекарствена артилерия. Предстоят тежки боеве. И, уви, невинаги с победен край. След първия месечен курс на лечение с антибиотици излекуваните са около 50-60%. Работата е в това, че хламидиите в организма на човек преминават в особена, персифицираща (скрита) форма. Те проникват във вътрешността на клетките, но сякаш “застиват” в развитието си, консервират се, затаяват се за неопределено време. И даже изследванията да не покажат наличие на инфекция. “Събуждат се” примерно след месец. Точно по това време се прави повторно изследване. И след месец - още едно. Ако и третият анализ е отрицателен, може да се каже, че болестта е победена. Въпреки всичко, една четвърт от болните така и не успяват да се отърват от хламидиите. Болестта преминава в хронична форма, изостряйки се периодично.

ШЕСТИ МИТ: ОТКРИХА ИНФЕКЦИЯ НА ПАРТНЬОРА МИ, НА МЕН НЕ. ЗНАЧИ, МОЖЕ ДА НЕ СЕ ЛЕКУВАМ
Това е логиката на мъжете. Този подход е особено характерен за болните от трихомоназа. При мъжете рядко има остър възпалителен процес. Здравите на външен вид мъже са разпространители на инфекцията, заразявайки партньорките си.

Ето защо, ако се открие трихомонална инфекция у жената, трябва да се лекуват двамата. Мъжките уговорки от типа: “На тебе ти откриха, ти се лекувай” - са страшно и опасно невежество.

Същото важи и за другите “срамни” болести, чието диагностициране понякога е много трудно.

Дори за заболяване като сифилиса. Нерядко изследването за сифилис (реакция на Васерман) е отрицателна. Това се случва обикновено при преболедувалите от пневмония, при болести на кръвта, на черния дроб, а също и по време на бременност. В такива случаи е добре да се застраховаме с по-надеждни методи за изследване - ПЦР и ДНК-диагностика. Във всички случаи се лекуват едновременно и двамата партньори. Докато трае лечението, са забранени половите контакти и алкохолът.

СЕДМИ МИТ: ВЕНЕРИЧЕСКИТЕ БОЛЕСТИ НЕ СЕ ПРЕДАВАТ НА ДЕЦАТА
Уви, това не е вярно. В последните години вроденият сифилис се е увеличил 8 пъти! При планиране на бременност трябва да се вземат предвид следните фактори: ако заразяването е било много преди бременността и вие отдавна сте се излекували, направете контролно изследване, за да се убедите, че сте здрави.

Шансът да родите здраво дете е голям. Но бебето е обречено, ако майката не се е лекувала. Децата се раждат с необратима загуба на слуха или зрението. За децата е опасен и битовият сифилис, ако родителите не спазват елементарни хигиенни правила. Те често целуват детето, вземат го в леглото си, хранят го с лъжицата си, като по този начин вършат престъпление. Хламидозата също може да се “промъкне” по битов път. Децата се заразяват с нея от родителите или близките, като използват кърпите и тоалетните. В медицината даже има понятие “семейна хламидоза”.

ОСМИ МИТ: НЕ ХОДЕТЕ ЗА ПРЕГЛЕД В КОЖНО-ВЕНЕРОЛОГИЧЕН ДИСПАНСЕР. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЩЕ ВИ “НАТОПЯТ” ПРЕД ЖЕНА ВИ ИЛИ В СЛУЖБАТА
Твърдението предизвиква само тъга у специалистите. Защото така един лечим случай може да се превърне в тежко страдание за болния и неговите близки. Опасявайки се, че информацията ще стигне “където не трябва”, пострадалите се опитват да се лекуват сами или търсят псевдоспециалисти. После тези пациенти попадат в районния диспансер още по-закъсали и с тежка форма на заболяването. Лекувани от набедените специалисти с убийствени дози антибиотици на принципа “унищожи всичко живо”. А за похарчените пари да не говорим. Венерическите болести се лекуват безплатно в диспансерите. И анонимно. Мина времето, когато болният от “срамна” болест трябваше да представи на медицинското “следствие” списък с постоянните или случайните партньори. Сега това е лична работа на болния. В края на краищата, не е важно как си се заразил. Важното е да се излекуваш. И да не заразяваш други.
ЗНАЕМ, НО НЕКА СИ ПРИПОМНИМ!
Използвайте презервативи! В днешно време това е единствената, макар и не стопроцентова възможност, да се спасим от “срамна” болест.

Не пийте, когато отивате на среща с тайнствен непознат. В нетрезво състояние лесно се губи контрол.

Ако почувствате неприятни симптоми, веднага си направете изследване. И то не за една, а за няколко инфекции едновременно. Половите болести често си приличат. Възможно е да сте се получили цял “букет” за “подарък”.

Ако резултатите показват, че сте болни, не бъдете егоисти.


Източник:www.lekar.bg