Мастопатията или как жените си плащат за равноправието

Лекарите за пръв път заговориха за мастопатията в края на XIX век: петдесет години след като първата феминистка заяви за правата на угнетените жени. Тогава наивните доктори не са и предполагали, че между тези две събития съществува връзка…

На тази, която не познава симптомите на мастопатията, просто й е провървяло. По статистика проблеми с бюста има всяка трета жена, а вече дори и всяка втора. Безобидният сутиен се превръща в оръдие за мъчение, докосването на гърдите предизвиква желанието да изпратите любовника (или случайно докосналия ви по гърдите спътник в претъпкания градския транспорт) някъде надалеч , а на изпроводяк да го/я ударите с нещо тежко…

На ранните стадии болката от мастопатията се появява само преди самата менструация, а на по-късните – става постоянна. Още един характерен признак на заболяването е това, че гърдата е станала твърда на пипане (навсякъде или само на места).

Заболяването започва с разрастването на съединителната тъкан в млечната жлеза. При това се образуват …

До този момент лекарите не са стигнали до единно мнение за това откъде се взема мастопятията, но доказаха, че в основата й са ендокринни нарушения, а именно разбалансиране на женските полови хормони (естроген, пролактин и прогестерон). Откъдето и да го погледнем, субстанцията е фина и лесна за повреждане… Как именно?

1. Аборти
Темата за абортите е дълга и също доста болезнена. Според неофициалната статистика, всяка втора бременност е прекъсната от аборт. При това жените, които са направили 3 аборта седем пъти повече рискуват да заболеят от мастопатия от тези, които са родили три пъти.

Какво общо има феминизмът?

През всички времена отношението към абортите е било негативно, особено пък ако ставa дума за бременност, която е смъртоносно опасна за майката. Като си стъпила накриво - раждай! И само феминистките решиха да оспорят този негласен закон. През 50-е години на XIX век американската суфражистка (активистка на женско движение от началото на 20 век, което се борело за правото на глас на жените, бел.ред.) Сара Гримке за първи път заговорила за «правото на жената да избира кога да бъде майка, колко често и при какви обстоятелства». А половин век по-късно нейната землячка Маргарет Сангер въвела понятието «контрол над раждаемостта».

2. Късното раждане
Също сериозен фактор на риска за мастопатия. Макар и социолозите непрекъснато да врънкат за някакъв бейби-бум, тенденцията засега не се е изменила кой знае колко болшинството раждащи жени са над 25 год..

Какво общо има феминизмът?

По-рано жените са почвали да раждат още на 15-16 г.. А защо не? Мъжът е изкарвал прехраната. Жената се е опитвала да изпълнява само своята биологична роля: да произвежда потомство и да се грижи за него. Сега, благодарение на еманципацията, слабият пол търси реализация наравно със силния. Защо да бърза с дете? Първоначално трябва да се получи образование, да се направи кариера, да се подсигурят някои и други материални блага, а и да се «походи»…

А тук и учените имат «вина» - доказаха, че оптималната възраст за раждане е 34 години. Като че именно тогава се постига оптимален баланс между здравето на жената и социалното й благополучие. Ето ви част от статията: «Жената, която е родила първото си дете на 34 години, от гледна точка състояние на здравето е с 14 години по-млада от тази, която е родила на 18 ». Как ви звучи?

3. Изкуственото хранене или краткосрочното кърмене
Оказва се,ч е само една трета от майките у нас продължават да кърмят децата си след 3-тия месец. Но не случайно учените казват, че естественото хранене (дори и самои половин година) е най-доброто средство срещу мастопатия. А на тези, които вече имат такова заболяване, се препоръчва да кърмят не по-малко от година.

Какво общо има феминизмът?
На пръв поглед няма нищо общо. Но само си представете една кърмеща майка, която работи наравно с мъжете. Добре, де! Може и да не разтоварва бали и вагони. Но първо на първо, едва ли ще има възможност да си седи вкъщи с детето. Сивата икономика напълно заличава предимството на онези 90% от заплатата, които може да получава майката. А с минималната заплата за кое/за кого по-напред? Второ, ако се разкъсва между дома и работата, дори и редовно да се изцежда, от стреса, неправилното хранене (сандвичи и кафе), mлякото може бързо да изчезне. Или детето да престане да го харесва.

4. Лоша наследственост
Ако майката, бабата или прабабата е имала мастопатия, доста голяма е вероятността тя да се предаде на дъщерята по наследство. Според медицинската статистика: при лоша генетика рискът от заболяването е три пъти по-висок.
Какво общо има феминизмът?
Не е известно. Но все пак тази, а и други генетични мутации са възникнали първо именно при еманципираните жени! Е, още една хипотеза, която има своето право на съществуване …
Ако ви безпокоят неприятни усещания в млечните жлези ви препоръчваме да проверите дали не сте имали суфражистки в рода?

5. Алкохол, пушене, стрес, нередовен полов живот
Ясно е, че от това не се «хваща» мастопатия. Само се влошава състоянието й.
Какво общо има феминизмът?
Проблеми с гърдите имат най-вече жени от градски тип, с висше образование, които се занимават с умствен труд. А ако отгоре на всичко си и недоспиват, нервни са и похапват в повечко животински белтъци и мазнини – мастопатията им е гарантирана!

Много прилича на популярното сред мъжете «битово-алкохолно» описание на феминистката (мъжкото разбиране, демек): нещо злобно, нервно, напушено, което обича и да пийва…Абе, всичко е от недо …и затова мъжете не обръщат внимание на такива неща.

6. Травми и операции на млечните жлези
Като почнем от най-баналните удари и завършим с пластичните операции за промяна на формата и размера.

Какво общо има феминизмът?
Не е известно. Точно както не е намерена (засега) връзка между феминизма и затлъстяването (диабет, заболяване на черния дроб, щитовидната жлеза, хипофизата, надбъбреците). Но всички тези заболявания влизат в групата фактори, които могат да провокират мастопатията.

Само ако знаеха феминистките, че мастопатията ще стане резултат от тяхната освободителна дейност, може би щяха да намалят своя. Но веч нищо не може да се направи. Едва ли само заради профилактиката на заболяването съвременните жени изведнъж ще се превърнат в домакини: ще почнат да варят супи, да плетат чорапи, да раждат по дете на всеки две години и да кърмят потомството.

Какво да се прави? Веднъж годишно се проверявайте при мамолог, а веднъж месечно си правете самодиагностика (разглеждайте и опипвайте за съмнителни симптоми.


Източник:www.lekar.bg