Хората, които имат някакви хранителни алергии обикновено са наясно с този проблем. Ако не са на ясно, със сигурност проблемът ще се изясни след консултация със специалист.
При вече поставена диагноза, диетотерапията изисква изключване на съответната алергизираща храна и приемане на медикаменти, с които се понижава алергичната реакция на организма.
След дълъг период на лечение, при променена алергична нагласа на организъм, с много внимателно и дозирано включване на съответната храна пациентът може да премине към консумация.
Най- често, алергични реакции се проявяват след консумация на плодове с мъхести обвивки, каквито са кайсията, прасковата, а също и ягодите.
Особено рисковите групи за развитие на хранителна алергия са малките деца, юношите и хората от третата възраст. Ако се прояви алергична реакция, терапията изисква пълното изключване на алергизиращите хранителни продукти.
Алерголозите са на мнение, че реакцията би била по-слаба, ако не ги консумират с мъхестата обвивка или когато се пие само сокът.
За да се избегнат неприятни последици, преди да започне консумацията, дори на минимални количества от алергезиращата храна, задължително трябва да се направи консултация с алерголог или специалист по хранене и диететика.
За съжаление, при хора, които са алергични към един фактор на въздействие, при неподходяща терапия, се разширява спектърът на факторите, причиняващи алергични реакции.
Важно е тези пациенти да внимават и ако е възможно, да не провокират алергичните реакции.
Често полените, особено мъхчетата на тополите, които са в големи количества във въздуха през лятото, могат да претоварват имунната система и да провокират някои хранителни алергии. Ако пациентите страдат от сенна хрема, но все още не са проявили алергични реакции към хранителни продукти, трябва внимателно до консумират високоалергизиращите плодове, особено мъхестите.
Алергична реакция при децата често може да бъде отключена от свръхконсумирането на прясно краве мляко. Рискът е завишен и при консумиране на повече от 700 милилитра прясно мляко на ден по време на бременността.
Прясното мляко е рисково по отношение на отключване на алергична реакция при бебето. По тази причина, прясно и кисело краве мляко, особено в кърмаческия период, не се дава на бебета. До навършването им на една година се приемат единствено формулирани млека.
Въпреки че алергизиращата възможност на киселото мляко е по-малка, с неговата консумация в ранна детска възраст също трябва да се внимава.
Майките трябва да са информирани и да следят своето хранене както по време на бременността и кърменето, така и това на детето. На бебетата не се дават сокчета или напитки, подсладени с мед, тъй като медът също алергизира.
Трябва да се внимава с въвеждането на прясно мляко, мед, с поднасянето за първи път на ягоди и мъхести плодове. В периода на въвеждането им се прилага добре дозирано предлагане и първата среща с новата храна трябва да става под строг контрол от страна на майката. Желателно е, жените да се консултират предварително и съответно да бъдат информирани от педиатъра, наблюдаващ бебето.
| Източник: puls.bg |
0 коментара:
Публикуване на коментар