Сподели в Facebook  

сряда, 5 август 2009 г.

Теодора Захариева: В здравеопазването ни няма ясна стратегия.

Теодора Захариева, на 44 години, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването. От 11 години е с онкологично заболяване и казва за себе си, че е превърнала болестта си в професия.

Какво е актуалното състояние на здравеопазването в България?

Плачевно, меко казано. Състоянието на българското здравеопазване е плачевно от страна на лекари и медицински персонал, медикаменти и каквато и да е здравна политика в тази държава.


Какви са според Вас основните проблеми?

Основните проблеми са, че всичко се прави при затворени врати без да се взима мнението на специалистите. Моето лично мнение е, че администрацията си е въобразила, че единствено от нея зависи тази здравна политика и прави промени в наредбите и законите без да се съобразява с негативните последици от това.

Синхронизацията в системата на здравеопазването е един много сложен процес. Когато се промени нещо, колкото и минимално да е то, моментално рефлектира в три или четири закона и настъпва объркване и неуредици за пациентите.

Особено актуален е проблемът с инсулина и заверката на протоколите за диабета. Сега ситуацията е такава, че пациентите с диабет са принудени да си вземат отпуск, за да могат да си направят необходимите изследвания.

След това протоколът трябва да се занесе в НЗОК за заверка, която не става веднага, а се отива на следващия ден...

Пациентите се интересуват дали всички тези процедури могат да бъдат олекотени.
Прави ми впечатление, че толкова пари се усвоиха за пилотни проекти като електронни здравни карти, електронни досиета и т.н. Хората в провинцията не усещат това нещо, напротив, там се закриват болници, достъпът до специалисти е все по-труден... Това е жалкото.


Г-жо Захариева, на какво се дължи това? Липса на финанси или просто неправилно разпределение?

Аз не мога да кажа , че в държавата има липса на пари. По-скоро, те не са разпределени правилно и не са изразходвани целесъобразно.


Не може непрекъснато да се ремонтират стари болници. Изграждането на нови би струвало малко повече пари, но ще се реши проблемът веднъж завинаги. Освен от лечение, пациентите се нуждаят от уютна обстановка, близка до домашната, да е чисто и приятно, персоналът да е усмихнат.


В момента сме свидетели на масово откриване на ремонтирани отделения. Колкото и да се ремонтира една стара болница, тя отново е стара. За две-три години може би ще е добре, но след това, отново ще трябват пари за ремонт.
За мен това са неправилно изразходвани средства.

Гледам от страна на пациента, това го вълнува обикновения гражданин. Пациентът не се вълнува от процентното увеличаване на средствата в здравеопазването, но разбира от това, че му се бави лечението, операцията, диагностиката... Хората от това разбират.

Мисля, че управляващите трябва да си дадат ясна сметка, какво го вълнува обикновения гражданин и да започнат да говорят на разбираем език.


Аз от пет години се опитвам да обясна, че няма електронна система, която да даде ясна информация, колко пациенти имат нужда от лечение.


Какво пречи да бъде създадена такава електронна система?

Преди всичко желанието. Центърът за защита на правата в здравеопазването поде такава инициатива. Намерихме спонсори, които да финансират такава информационна система, чиято цена беше 126 хиляди лева. Като разлика, Министерство на здравеопазването заложи 2,5 милиона лева за подобен проект, който пак няма да реши проблемите на онкоболните.
Но проблемът не засяга единствено онкоболните, а също трансплантациите, ваксините и т.н.


Не може здравето на хората да се определя от регулативните стандарти, административните проблеми и договорените количества. Факт е, че здравословното състояние на нацията се влошава и това трябва да е сигнал за бърза промяна в системата.


Според Вас какво се направи и какво не се направи през изминалия мандат?


Преди 4 години министър на здравеопазването беше Славчо Богоев. По това преме аз заведох дело срещу Министерството на здравеопазването, заради липсата на лекарства. Четири години по-късно на същата дата, аз бях отново пред Министерството, само че заради друго лекарство – инсулина. Дажа-ву-то е пълно и това говори, че системата не е мръднала и на йота, относно ангажимента на държавата, приоритетите и грижата за населението.


Най-големият проблем на българското здравеопазване в момента е, че се работи на парче. Няма ясна стратегия, съобразена с професионалистите, с хората, които са на предния фронт до пациентите. Докато администрацията не се съобрази с дългосрочното виждане на лекарите и специалистите, българско здравеопазване, съжалявам, че трябва да го кажа, няма да има. Това е мноето мнение. Едно от ключовите неща е контрол над гражданския сектор.


Как да се постигне такъв контрол?

Самото гражданско общество трябва да бъде по-активно. На ден получавам минимум 80 сигнала за проблеми - върнати хора за хоспитализация, неприети направления, поискана сума за изследвания, при положение, че има болести, които са освободени от допълнителни заплащания.


Всички тези проблеми могат да бъдат контролирани от гражданския сектор, а не както се случи с последното изменение в Закона за здравето и създаването на здравен инспекторат. Ето едно поредно недомислие на властимащите. В момента тези функции на контрол ги изпълнява Здравната каса, РЦЗ-тата, РИОКОЗ.

Създаваме още една административна структура, която да консумира бюджет, а не да го създава. И докато създаваме привидни функции, които да контролират, само, за да угодим на Европейския Съюз, българско здравеопазване няма да има.



Източник: puls.bg

0 коментара:

Публикуване на коментар