Откриха гена на престъпниците

С напредването на генетиката криминалистиката отдавна не е това, което беше. ДНК анализите могат много бързо да преобърнат хода на едно следствие или на един човешки живот. Те се използват както при търсенето на престъпници, така и при определяне на бащинство.

Едно на 100 милиарда е рискът от допускането на грешка при идентифицирането на един човек с ДНК анализ. Това означава, че реално няма как зад решетките да отиде невинен човек.

Преди няколко години този риск е бил доста по-голям. Тогава вероятността от грешка е била 1 към 5 милиона. Според криминалистите обаче повишаването на точността си има и лошите страни. Причината е, че съществува опасност резултатът от един ДНК анализ да предреши делото.


Най-често използваният и модерен метод за изготвяне на ДНК отпечатъци е полимеразно-верижната реакция. Тя се състои в намножаването на дадени ДНК участъци в милиарди копия.

По този начин ги прави удобни за последващи анализи. Процесът позволява на учените да използват много малко количество от материала на пробата и да имат много точни резултати. По този начин преди години в Плевен успели да заловят масов изнасилвач само по капка кръв.

Мъжът налетял на 6 жени, преди полицаите да го хванат. Те били много затруднени, защото престъпникът не подбирал жертвите си по някакъв признак. Накрая обаче криминалистите успели да намерят парче бельо, на което имало капка кръв, при една от жените. Благодарение на това идентифицирали изнасилвача.

Друг метод на анализ е изготвянето на генетичен отпечатък. Той започва с извличане на ДНК от проби от кръв, косми, слюнка, семенна течност или други телесни течности и тъкани.

Най-често обаче проби се вземат от устната кухина на престъпниците - от вътрешната страна на бузите, чрез тампон. След това със специфичен ензим се фрагментира ДНК.

Частите се разпределят спрямо молекулната си маса с помощта на ток. После ДНК фрагментите се прехвърлят върху найлонова мембрана, която се обработва с радиоактивно белязана сонда. Тя се свързва с точно определени ДНК последователности от пробата за изследване.

Отмиват се излишъците от сондата и се проявява рентгенова снимка, на която са се отразили радиоактивните елементи. На проявената рентгенова снимка се виждат само ДНК фрагментите, с които сондата се е свързала - това се нарича генетичен отпечатък. Този метод обаче вече не се използва широко поради работата с радиоактивни изотопи.