Дерматози и кожни проблеми ни дебнат през лятото

За дерматологичните проблеми и алергии, които се обострят през лятото, обяснявя д-р Иван Ботев, специалист по онкодерматология и дерматохирургия.


Слънцето не е безвредно и прекомерното излагане на слънчевите лъчи винаги носи някакви поражения, дори и човек в началото да не усети нищо. Още по-лошо е, ако човек допусне да изгори. Уврежданията на кожата са в близък и далечен план. В повечето случаи слънчевото изгаряне причинява известни неудобства, които в рамките на 2-3 дни преминават и не дават сериозни непосредствени последици, но вредното въздействие на слънчевата радиация се натрупва. Кожата „помни” всичко, което се случва с нея, като последствията от това могат да проличат след много години.


Контактна алергия се появява сравнително рядко. Най-често са засегнати хора, склонни към алергични реакции, такива със сенна хрема, астма, бронхит или алергичен конюнктивит. Забелязва се връзка между появата на непоносимост към слънцезащитни препарати и други алергични състояния поради високия процент на химично активни вещества в козметичните продукти.


Често се получават кожни проблеми, които хората отдават на употребата на козметика, а реалната причина може да е замърсяване или контакт с други химични субстанции, водорасли, медузи и др.



Българите все още не обръщат достатъчно внимание на превенцията и не ходят редовно на профилактични прегледи. Въпреки това в последните години по-голямата част от хората имат доста висока здравна култура по темата. Особено младите хора знаят все повече за рака на кожата, като за това допринасят медиите и Интернет. Те имат доста добра и реална представа за проблема.



Съществуват редица други състояния, които се влошават при излагане на слънце, така наречените фотодерматози.




В повечето случаи страдащите от тези заболявания знаят, че не трябва да се излагат на слънце. Заболяванията от тази група започват или се влошават след излагането на слънце, някои от тях протичат със ставни болки, засягане на бъбреците или на други системи на организма.



Има лекарства, които дават реакции в комбинация с излагането на слънце. Употребата на хапчета анти-бебе и някои лекарства за сърдечно-съдови заболявания водят до поява на пигментация. Антибиотиците тетрациклин и доксициклин, използващи се за лечение на различни инфекции (хламидии и др.) и особено за лечение на акне, където са с продължителен курс на лечение от порядъка на месеци, могат да дадат нежелан ефект в комбинация със светлина. Тези кожни проблеми обаче не са чести.



Когато върху кожата се нанесе някакъв вид козметика, било то медицинска или декоративна, може да предизвика контактен дерматит. Понякога, за да се провокира реакцията, е необходима и слънчева светлина – тогава реакцията се нарича фотоалергичен контактен дерматит (когато в основата й стой алергична реакция). Състоянието се предизвиква най-често от козметика с по-ниско качество.



Някои с пречистени масла и есенции имат фотосенсибилизиращи свойства, каквото е бергамотовото масло. Описани са случаи на пигментация след употребата на различни парфюми. Когато алергичните реакции се дължат на светлина, те отшумяват, когато се прекрати излагането на слънце.



При някои хора е възможно хиперпигментациите в засегнатите зони да останат с години. С някои избелващи препарати тези пигментни петна могат да бъдат премахнати след 2-3 месечен курс на лечение. Премахването обаче не винаги е толкова задоволително, колкото очакват пациентите, а в някои случаи пигментните петна не се повлияват.



Сравнително често се наблюдават фотоиритативни реакции – най-често при бране на зелени смокини за сладко или след контакт с някои растения, като млечки.



Различни козметични манипулации, като дермабразио, химичен пилинг, фотоепилация и лазерни процедури в комбинация с излагане на слънце могат да провокират или да засилят пигментациите. Обикновено това се случва при по-мургавите хора, които бързо хващат тен и изгарят трудно. Затова през летните месеци тези процедури не се препоръчват или се съветва да се ограничат.

Източник: puls.bg

Разходите за борба със затлъстяването в САЩ стават все по-големи

Затлъстяването, което засяга все по-голям брой американци и води до риск от намаляване на продължителността на живота, струва и все по-скъпо на страната като медицински разходи, предупредиха експерти на среща във Вашингтон.

Според тях те достигат до 147 млрд. долара годишно. Затлъстяването при децата се отбелязва като проблем номер едно, като се алармира за риска най-младото поколение в САЩ да бъде първото, което може да има по-малко продължителност на живота от този на родителите.

В САЩ две трети от възрастните и всяко пето дете са с наднормено тегло, припомни бишият президент Бил Клинтън от името на Алианс за по-здраво поколение, който си поставя за цел зо 2015г. да намали затлъстяването при децата. Конференцията се провежда под името "Теглото на нацията" и е организирана от Федералните центрове за контрол и превенция на болестите. На форума бяха изброени серия от двайсетина мерки в тази насока като недопускане на телевизори в детските стаи, стимулиране на закупуването на пресни продукти. Цената на здравните грижи срещу затлъстяването са се удвоили от 1998г. сега, твърдят експерти. Подчертана бе преди всичко необходимостта от промяна на начина на живот на американците. "Ние трябва да променим това, което става в нашите къщи, в нашите общности, нашите училища", каза Клинтън. Той наблегна на това, че затлъстяването е проблем на общественото здраве, който не може да бъде решаван само в лекарския кабинет. Средният американец има свръхтегло от 11 кг. и приема дневно около 350 калории повече отпреди няколко десетилетия главно под формата на газирани напитки. Бе направено предложение да се наложи такса върху подсладените газирани напитки. Преди 11 години разходите за здравеопазване, свързани със затлъстяването са били 78 млрд. долара годишно, докато през 2006г. те са достигнали 147 млрд. долара на година. В същото време процентът на хора със затлъстяване се е увеличил с 37%. Разходите за борба със затлъстяването и с последиците от него през 1998г. са били 6.5 % от общите разходи за здравеопазване, докато сега те са 9.1%. /АФП /БГНЕС

Салмонелозата се лекува бързо

Салмонелозата е остро инфекциозно заболяване, което се причинява от бактериите салмонела. Има над 1500 вида салмонела. Бактериите са грам-отрицателни и са част от семейството на ентеробактериите.


Салмонелите са високо устойчиви, оцеляват продължително време във външна среда. Установено е, че издържат във вода 120 дни, в морска вода до 217 дни, в месото - повече от година. Стайната температура създава идеални условия за тяхното разножаване в хранителните продукти. Рискът от консумиране на заразена храна е голям, тъй като тези микроорганизми не променят вкуса и миризмата на продуктите и наличието им не може да бъде разпознато. Възможно е дори да бъдат "консервирани", ако този вид приготвяне на храна не премине през необходимата термична обработка.



Как става заразяването


Заразяването със салмонела се получава при контакт с болен, от селскостопански животни или домашни любимци, при консумацията на храни от животински произход - месо, птици, риба, яйца, мляко и млечни продукти.


Общите басейни, незащитените водоеми също могат да станат източник на заразяване с тези микроорганизми.
Поради устойчивостта им те могат да бъдат пренесени чрез контактни предмети, прибори, съдове, дръжки, което прави малките деца особено податливи на заразяване.


Най-честата причина за заболяването, обаче остава неправилната кулинарна обработка на хранителните продукти.



Симптоми на заболяването


Микроорганизмите на салмонелата бързо достигат до лигавицата на тънките черва. Там те отделят токсини, които причиняват диария, болки в корема и интоксикация на организма.



При стомашно-чревната форма на салмонелоза симптоматиката е като при остър гастрит, гастроентерин или гастроентероколит. Заболяването започва с прояви като обща слабост на организма, главоболие, повишаване на температурата, прилошаване и повръщане, болки в корема и диария, с повече от 5 - 10 изхождания в денонощието.

Това състояние може да продължи седмица. Обикновено води до загуба на тегло, дехидратация на организма. Могат да се появят конвулсии.


Има и други форми на салмонелоза, като всяка от тях е със специфични особености:



* Дизентерийно-подобната форма е с почти същите прояви като стомашно-чревната. Двете форми трудно се различават. Разликата е, че диарията при дизентерийно-подобната форма е с болезнени изхождания. Понякога в тях се намират примеси на кръв.



* Тифоподобната салмонелоза започва с диария и втрисане. На втория ден тези оплаквания изчезват, остава само високата температура. Нарасват обаче симптомите на интоксикация. Налична е коликообразна коремна болка. Увеличава се черният дроб и далакът.



* Грипоподобна форма - симтомите са комбинация от гореспоменатите и такива, характерни за грип като зачервено гърло. Могат да се появат ставни и мускулни болки.



* Септичната форма е най-тежката форма на салмонелоза. Характеризира се с висока температура. Особено опасна е с това, че се формират огнища на салмонели в определени органи на тялото. Могат да бъдат поразени сърце, черен дроб, кости, и да предизвика съответни заболявания като менингит, отит, пневмония, пиелонефрит, артрит. Бактериите могат да се разпространят чрез кръвта по целия организъм. При по-тежките случаи се развива токсичен и хиповолемичен шок. Тази форма на заболяването е трудно лечима.



При субклиничната форма липсват симптоми. Открива се чрез изследвания, анализ на фецес и кръвно изследване за антитела. Носителството може да бъде остро, хронично, транзиторно.



Лечението

При средни и тежки форми на заболяване, особено децата и изтощените възрастни, се хоспитализират.

Обикновено се изписват препарати, съдържащи калций - глюконат, глицерофосфат, лактат, нестероидни противовъзпалителни средства, лекарства, елиминиращи токсините като медицински въглен, сашета, медикаменти за предотвратяване на обезводняването на организма и за възстановяване на електролитния баланс. Може да се назначат антибиотици.


Препоръчва се диетичен режим, който включва прием на витамини, пробиотици за възстановяване на чревната микрофлора.



За да се избегне заразяването

е необходимо да се спазват всички изисквания за приготвяне и съхранение на храната. Не се препоръчва консумацията на сурово месо, яйца, мляко. Необходимо е пособията за хранене на бебето да се стерилизират, а играчките да се измиват с вода и препарат. Укрепването на имунитета е една от мерките за предотвратяване на тежкото боледуване. От особено значение е спазването на лична хигиена. Здравословното хранене и начин на живот правят организма устойчив на заболяването и му позволяват да се справи по-бързо с него при заразяване.



Източник: puls.bgИзточник: puls.bg

Ключов протеинов маркер не е причина за сърдечна болест

Протеин, известен като ключов индикатор за възпаление в тялото и смятан за причинител на сърдечна болест не е свързан с развитието на фаталното заболяване, според британско изследване, публикувано във вторник, предаде АФП.

C-реактивния протеин (CRP), цел на проучвания за лечение на коронарната сърдечна болест всъщност не е директен причинител за нея, както се е смятало, пише в изследването, публикувано в "Джърнъл ъф Америкън Медикъл Асошиейшън". "Някои изследователи смятаха, че C-реактивният протеин би бил добра целева молекула, доколкото повишените нива на този протеин в кръвта са свързани с повишен риск от коронарна болест на сърцето", отбелязва водещият изследването автор Пол Елиът, професор в Импириъл Колидж в Лондон. "Нашето изследване обаче предполага, че асоциацията може да не е причинно-следствена, така че усилията да се прицели този протени с цел намаляване на риска от болестта няма вероятност да са успешни". Изследването обаче открива нови генетични вариации, свързани с болестта, добавя Елиът. "Ако се докаже от изследванията ни, това може да даде ключове за идентифициране на нови цели за лечение на заболяването", казва ученият. Екипи от изследователи, с участието на учени от "Импириъл Колидж" и от 12 други университета и института в Европа и Северна Америка за изследвали общо 28 112 души с болестта и 100 823 души без нея. Те са достигнали до заключението, сравнявайки генетичните вариации, които играят роля в нивото на CRP с преобладаваща коронарна сърдечна болест в изследваните от тях. Сърдечната болест е убиец номер едно в САЩ, от която през 2005 г. са починали 864 480 зуши, по данни на Американската асоциация за сърдечни заболявания. /БГНЕС

Вашингтон / САЩ

Оперната музика лекува инфаркт

Оперната музика може да се използва за лечение на хора, прекарали инфаркт на миокарда и инсулт, тъй като тя влияе върху кръвното налягане, показа изследване на италиански учени.

Екипът на проф. Лучано Бернарди от Университета в Павия, Италия, откри, че по-бързата музика учестява дишането, ускорява пулса и повишава кръвното налягане, докато бавната ги намалява. Бавната промяна на силата на звученето на музиката води до същите ефекти.

Учените установили, че като съчетават бавна и бърза музика, могат да контролират сърдечносъдовата система и в крайна сметка, да ускоряват възстановяването на пациентите. Италианските експерти открили също, че кресчендото предизвиква умерена възбуда, докато декресчендото води до релаксация.

Д-р Бернарди и колегите му помолили 24 здрави доброволци да чуят през слушалки 5 произволни записа на класическа музика. Те били: откъси от Девета симфония на Бетовен, арията Nessun Dorma от операта "Турандот" на Пучини, кантата BMV 169 от Бах, прочутият хор на евреите Va Pensiero от операта "Набуко" на Верди и най-популярният дует от операта му "Травиата", Libiamo nelieti calici.

Докато хората слушали записите, учените им правели ЕКГ и следели кръвното им налягане, притока на кръв в мозъчните им артерии, дишането и стеснението на кръвоносните съдове в мозъка.

Арията от "Турандот", пълна с кресченда и декресченда, влияе най-добре на хората и може да се използва за лечение след инфаркт и инсулт, открили учените. Ариите на Верди пък били в съвършен синхрон с естествения ритъм на сърдечносъдовата система. БТА

Живота без инсулт

Промяната на стила на живот, като спирането на пушенето или пък промяна в навиците на хранене, до голяма степен може да предотврати рисковете от инсулт, твърдят американските учени.

В щатите инсултът е третата причина за смъртност или инвалидност сред населението. Половината от тях обаче може да предотвратят това, твърди доктор Матю Финка от медицинският център Уейл Корнел в Ню Йорк. Един от начините за предотвратяването на този проблем и спирането на пушенето. Пушачите са в най-голяма опасност от получаване на инсулт, заради ощетените кръвоностни съдове, високото кръвно налягане и запушените артерии. Същият ефект може да има и промяната в навиците на хранене. Безсолна храна и доброто балансиране на нивото на холестерола помагат за стабилизирането на кръвното налягане и предотвратяването на инсулт. /БГНЕС

Работата предпазва от деменция

Развитието на дементни прояви може да бъде отложено във времето чрез постоянство в работата. Това твърдят лекари от Института по Психиатрия към King's College London, след като са анализирали над 1320 случая, сред които 382 мъже. Според техните наблюдения, ангажирането в работа е необходимо и при напредване на възрастта с оглед профилактиката на когнитивните смущения.

Ако деменцията е резултат от загубата на клетки в мозъка, то най-добрият начин да се предпазим от нея е чрез осъществяването на повече и повече връзки между отделните клетки, поддържайки мисловните ни способности активни. Така се формира "когнитивен резерв', обясняват специалистите.


Известно е, че доброто образование е от значение за риска за деменция. Очевидно и поддържането му е важно за превенцията и. Тези, които се пенсионират по-късно, по-рядко заболяват от болест на Алцхаймер, за разлика от лицата, предпочели да не работят.

Според професор Саймън Ловстоун, Интелектуалната стимулация на работното място предпазва от упадък на когнитивните способности и поддържа хората далеч от прага на деменцията.

Източник: puls.bg

Обездвижването уврежда черния дроб

Неалкохолната статоза на черния дроб се свързва и с липсата на достатъчно активна двигателна дейност. Последната корелира с честотата на затлъстяването и асоциираните с него усложнения от страна на сърцето, мозъка, диабета. Често наблюдаваният лош липиден профил при тях корелира и със стеатозните изменения в черния дроб. Очаква се това да стане следващото сериозно метаболитно разстройство, дължащо се на обезитета, но и на обездвижването и неправилната диета.

За изясняване на връзката между стеатозата и физическото натоварване с аеробни упражнения в щата Мисури проведоха изследване лабораторни плъхове, отглеждани по различен начин. на възраст 25 седмици, в групата, която не е натоварвана физически се установява белези за мастна инфилтрация на черния дроб. В края на естественият им жизнен път поддържането на подобен двигателен режим е довел до чернодробна цироза.

Тези данни предполагат нови насоки в профилактиката и терапията на заболяването, регистрирано все по-често.

Източник: puls.bg

Как се диагностицира болест на Паркинсон

При поставяне на диагнозата Паркинсонова болест се вземат предвид анамнезата и неврологичното изследване. В анамнезата влизат сведения за близки роднини с това заболяване и приемането на медикаменти, които могат да симулират Паркинсонова клинична картина. Неврологичният преглед включва оценка на походката, координацията, както и задаването на някои задачи за изпълнение с ръце (откопчаване и закопчаване, завързване на връзки на обувки и т.н.). Диагнозата Паркинсонова болест е много вероятна, ако имате:

• поне два от трите основни симптома - тремор, забавяне на моториката, мускулна ригидност.
• начало на симптоматиката само в едната половина на тялото.
• треморът е по-изразен в покой, напр. когато ръцете ви почиват в скута.
• силен отговор към антипаркинсоновия медикамент леводопа.
• усложнения: Паркинсоновата болест често се съпътства от допълнителни проблеми. Един от тях е депресията - тя може да се появи преди Паркинсоновата симптоматика.
Адекватната антидепресивна терапия прави по-лесно управляеми останалите прояви на паркинсонизма. Пациентите често имат проблеми със съня. Те изпитват трудности при дъвкането и преглъщането - мускулите, които участват при тези движения, могат да бъдат засегнати. Болестта на Паркинсон може да предизвика уринарна инконтиненция (неволно изпускане на урина) или ретенция на урината (затруднено освобождаване) в пикочния мехур. Много пациенти развиват констипация, тъй като се засягат моторните функции на храносмилателната система. Сексуални дисфункции и спадане на сексуалните желания също се появяват при някои болни.



Източник: lekar.bg

От разширени вени страдат повече жените

Почти няма човек, който в края на напрегнат ден да не усети тежест в краката, сърбеж, болки, подуване на глезените. Обувките започват да ни стягат, а в един момент се появяват и нощни крампи/болезнено схващане на мускулите/. Отначало не обръщаме внимание на тези симптоми, приемаме ги за резултат от умората, а това е всъщност първият сигнал за хронична венозна недостатъчност. Според възприетата медицинска класификация става дума за нулевия стадий на т.нар. хронична венозна болест. Следващите етапи включват видими промени на вените - от синкави с диаметър от 1 до 3 мм, до изпъкнали, змиевидно нагънати, та чак до варикозни незаздравяващи с години язви, обяснява проф. д-р Тодор Захариев, председател на Българското национално дружество по ангиология и съдова хирургия, национален консултант по съдова хирургия.

Хроничната венозна болест е едно от най-разпространените, тежки и инвалидизиращи заболявания в съвременните индустриални страни. От нея в Европа страдат между 30 и 50% от хората в зряла възраст. У нас чрез епидемиологично проучване върху 26 5/0 пациенти е доказано, че от някаква форма на заболяването е засегнат всеки трети българин /37%/. По-точно, страдат 47% от жените и 30% от мъжете, или съотношението е 3:1. Нежният пол е в по-неблагоприятно положение главно заради периодите на бременност и раждане, когато почти всяка жена получава застой на кръвта във вените поради притискането им от плода. От значение е и наследствеността - 37% от участниците в проучването са съобщили за фамилна обремененост по майчина линия и 11% - по бащина. Артериалната хипертония и хемороидалната болест са обикновените спътници на разширените вени.

Най-често срещаните оплаквания при хронична венозна болест са тежест в краката /85%/, болка /74%/, подуване /69%/, както и болка по хода на вената, мравуч-кане, нощни крампи. Те се обострят при продължително стоене в изправено положение, обездвижване, включително седене пред компютъра, и топлина. Затова през горещите месеци от годината заболяването става по-тежко. Ходете по пясъка, газете в студената морска вода /тя е много полезна при разширени вени/, но избягвайте продължителното печене на слънце, съветва проф. Захариев.

Лошата новина е, че три четвърти от болните у нас въобще не се лекуват, а добрата - че хроничната венозна болест е лечима, дори в най-късните й стадии, и е напълно предотвратима, когато се открие навреме. Дори човек да е млад, ако има някой от симптомите и знае, че в рода му боледуват от разширени вени, трябва да потърси лекар, защото заболеваемостта се покачва рязко още от 20-годишна възраст, съветва проф. Захариев. Най-добрата профилактика е новият начин на живот: повече движение /ходене, бягане, каране на колело/, сваляне на излишните килограми, контрол на диабета, ако се налага - и смяна на професията. Няма друг начин кръвта да се върне от периферията обратно към сърцето, освен чрез движение. То отваря венозните клапи и позволява на кръвта да циркулира. При обездвижване тя застоява, за което допринася и земната гравитация. А застоялата във вените кръв е без кислород, тя не храни тъканите и органите, обратно - вредна е, пречи им да живеят. Затова и най-малкото движение, даже нервното потропване с крака е по-добро от непомръдването.

Как да имаме здрави крака
Движете краката си винаги, когато е удобно.
Ако работата ви изисква продължително седене или стоене прави, ако пътувате дълго, правете почивки и къси разходки на равни интервали от време или кръгообразни движения с глезените.

Изберете подходящ спорт .
Ходенето е най-доброто упражнение за раздвижване на кръвта във вените. Изберете плуване, бягане, каране на колело, танци, а не тенис, баскетбол, Хандбал, които водят до разширяване на вените.

Не стойте дълго на топло.
Топлината предизвиква разширение на вените. Затова печенето на слънце, горещата кола маска, сауната не са ваши приятели.

Вечер - хладен душ на краката.
След вечерния душ пуснете студената вода и я придвижете от долу на горе по краката - подобрява венозната функция и премахва чувството на тежест.

Ликвидирайте запека и излишните килограми.
И двете неща причиняват повишено венозно налягане. Могат да бъдат преодолени с повече плодове, зеленчуци, пълнозърнест хляб, течности /1,5л вода на ден/и с по-малко мазнини, кафе и алкохол.

Обличайте свободни дрехи.
Тесните панталони, три четвъртите чорапи с ластик, корсетите и коланите притискат вените и пречат на венозното оттичане.

Обувките - между 3 и 5 см.
Равната подметка, както и токчетата над 5 см, водят до застой на кръвта.

Спете с крака нависоко.
Височина на краката по време на сън от 10-15 см благоприятства оттичането на кръвта към сърцето.

Масажирайте краката при всеки удобен случай.
Правете го от ходилата във възходяща посока.

При тежест в краката и подуване на глезените идете на лекар.
Колкото по-рано се диагностицира хроничната венозна болест, толкова по-бързо и успешно е лечението й.



Източник: lekar.bg

Фолиевата киселина предпазва бебетата от спина бифида

Всеизвестно е, че фолиевата киселина предпазва бебетата от спина бифида, затова лекарите я предписват на бременните жени. Две нови изследвания показаха, че тя е много по-полезна за бъдещите майки, защото предотвратява и сърдечните малформации, а също и преждевременно раждане. Тексаски учени проследили 35 000 бременности и установили, че жените, приемали фолиева киселина една година преди да забременеят, са намалили наполовина опасността да родят детето си преждевременно. Канадски учени пък анализирали 1,3 милиона раждания в Квебек след 1990 г. и констатирали, че сърдечните дефекти на бебетата са намалели с 6% след декември 1998 г., когато е започнало обогатяването на храната в Канада с фолати.







Източник: lekar.bg

Любимата храна издава нашите болести

Още Хипократ е почитал храната като лекарство, а човешкия организъм е смятал за своеобразна аптека, способна да създава от едно или друго нещо целебно средство или отрова.

Обърнете внимание на продуктите, които обичате да хапвате най-много и към които ви влече някаква "непозната сила". Възможно е това да е сигнал за проблеми със здравето.

ЯБЪЛКИ
Този забележителен плод - ябълките, ако се ядат в огромни количества, примерно 2-3 кг дневно, вероятно човекът страда от повишено ниво на холестерина. Организмът се самонагажда, тъй като калцият, фосфорът, калият, които се съдържат в ябълките, помагат за снижаване нивото на холестерина и човек започва да изпитва чувство на комфорт.
Подобно е положението и при болните от сърце, тъй като ябълковите минерални вещества и аминокиселини помагат за ритмичната работа на сърцето.

МАСЛИНИ
Ако ядете маслини в огромни количества, това говори за недостиг на соли в организма, но и че имате проблеми с щитовидната жлеза.

СЛАДОЛЕД
Пристрастените към сладоледа е възможно да се стремят към това лакомство заради недостиг на калций. Същото нещо кара хората постоянно да ядат прясно или кисело мляко, както и сирене и кашкавал. Причината за това може да е и потребността на организма да получи аминокиселините триптофан, лейцин, лизин. Триптофанът е много полезен за раздразнителните хора с изтощена нервна система, преживели стрес, тъй като има достатъчно силно успокояващо действие.

ЛИМОНИ
Опитайте се да изядете цял лимон. Не всеки е способен на такъв подвиг. Има обаче и шампиони, които като на игра се справят с тази трудна задача. Не се възхищавайте на това, защото е възможно то да е сигнал за проблеми с жлъчката или черния дроб.

ЗЕЛЕ
Пристрастените към обикновеното бяло зеле трябва да обърнат повече внимание на стомаха си.

ЯЙЦА
Любителите на яйца пък имат недостиг на мазнина, която се съдържа в жълтъка, и колкото и да е странно - холин, който разтваря мазнините и холестерина.


Източник: lekar.bg

Криотерапията побеждава псориазиса

Псориазисът е едно от най-честите заболявания на кожата на човека. Именно затова медицината активно изследва причините, провокиращи този недъг: нервен стрес, интелектуална преумора, остри и хронични соматични заболявания (алкохолизъм, наркомания, токсикомания, съществени нарушения на диетата, екологична травма и т. н.), тоест всичко, което може отрицателно да повлияе на имунитета на човека.

Дерматолози от цял свят констатират, че за последните 10 години е протекла съществена еволюция на псориазиса в посока на случаите на неподатливост на лечение на псориазиса с каквито и да било средства.

Като се има предвид възможния рецидив на процеса при болшинството заболели, даже при успешно ортодоксално и традиционно лечение, търсенето на нови лекарствени средства и и методи за терапия на псориазиса остава свръхактуално.

И лекарите, и болните знаят, че в много от случаите е възможно псориатичните обриви да се премахнат. На при много хора положителният резултат се запазва. Болестта отново се връща, а предишната, а и с нова сила. В края на краищата настъпват или невъзприемчивост към лечението, или сериозни усложнения, предизвикани от нерационалното лечение. Затова лечението на болните от псориазис трябва да бъде комплексно, индивидуално и отчитащо общото състояние на пациента, наличието на съпътстващи заболявания, предшестваща терапия, стадий, форма, разпространение и тежест на клиничните прояви.

В океана от лекарствени средства за лечение на псориазиса не само на болния, но на народния лечител и на лекаря е трудно да определи правилния курс към оздравяване. Затова задача на цивилизованата медицина е непрекъснато да търси нови направления на направлений псориазотерапия за практическата медицина.

Съобщенията за използване на ниски, свръхниски и ултраниски температури непосредствено върху патологически изменените тъкани при хронични дерматози, се появяват периодично още в началото на 20 век.

Въздействието с помощта на свръхниски температури помага не само да се премахнат обривите, но и в крайна сметка да се премахне недъга. Трябва да подчертаем, че в настоящия момент криотерапията е най-ефективният начин за лечение на псориазис по окосмените части на главата.

За постигането на най-добрите клинични и козметични резултати се използва цял арсенал от съвременн терапевтична апаратура: лазери, солариум, обща и локална ПУВа терапия (както вече писахме, ПУВА-терапиятa комбинира действието на УВА лъчи с псоралени (системни или локални фотосенсибилизатори), СФТ (селективна фототерапия) и криокамера. Доминиращи позиции в лечението на псориазиса има криокамерата (обща екстремална аерокриотерапия)

Екстремалната арокриотерапия (ЕА) е мобилизираща физиотерапевтична процедура, базирана на кратковременен контакт с кожата с нискотемпературен газ, чиято температура е минус 150 °С.

Аерокриотерапията принционо се различава от традиционните хипотермични процедури (студени душове, зимно плуване и др.). В хода на процедурата вурхиу пациента се оказва мощно раздразващо въздействие, основано на безпрецедентно намаляване на температурата на повърхността на кожата (до-2 °С), което провокира мощен хипотермичен стрес. Раздразващото действие на аерокриотерапията е толкова голямо, че посредством тази процедура се мобилизират практически загубените функции на организма. Мощният хипотермичен стрес от процедурата е способен за няколко часа да възстанови повърхността на увредени стави, за няколко денонощия да отслаби сърбежа при кожни заболявания.

Задачата на криокамерната терапия на псориазиса е да се измени характера на болестта. На първи етап – да се намалят обривите количество при рецидив, да се удължи срока на първичната ремисия. Крайната цел е да се постигне по-дълготрайна ремисия.

Уникалните стимулиращи и мобилизиращи възможности на аерокриотерапията все още се проучват, а това със сигурност ще разшири сферата на лечебното и профилактичното й приложение.

Източник:http://www.lekar.bg

Половината от децата с левкемия оздравяват

С термина “левкемия” се означават група заболявания на кръвотворната тъкан, които се характеризират с наличието в кръвта на абнормен брой бели кръвни клетки. Става въпрос за много тежки заболявания.

ПРОИЗХОД: За някои форми на левкемия са идентифицирани специфични хромозомни измененения, като транслокациите, които засягат ДНК последователности, от които зависи кодирането на белтъци, контролиращи клетъчната пролиферация. Открити са и форми, свързани с ретровируси, като вируса HTLV - 1.

Безспорно левкемията е мултифакторно заболяване, в смисъл че различни фактори въздействат за предизвикването на неопластична трансформация на ДНК на кръвните клетки.

Съществуват различни форми на левкемия. Тяхното разграничаване става не само на базата на вида засегнати клетки (миелолевкоза, лимфобластна левкоза), но също и според протичането на заболяването, което може да бъде остро (тогава се говори за остра левкоза) или бавно и прогресивно (хронична левкоза).

Симптомите на заболяването са подчертана бледност, загуба на тегло, липса на апетит, необичайна слабост и лесна умора. Освен това много често пациентът става анемичен, от време на време може да има леко повишение на температурата и по-лесно развива инфекции.

За да се потвърди диагнозата, е необходимо да се направят внимателно микроскопски изследвания на кръвта и на костния мозък, които показват абнормено увеличение на броя на белите кръвни клетки и от клинична гледна точка, евентуално увеличение на лимфните възли, на слезката или на черния дроб.

Освен симптоматичното лечение се провежда и химиотерапия, понякога придружена и с лъчетерапия. Прилагането на интерферони също се оказва полезно в някои случаи. При случаите, резистентни на лечение и след рецидив, може да се пристъпи към трансплантация на костен мозък.

В днешно време левкемията е злокачествено заболяване, което се лекува с по-голям успех. Около 60 процента от острите левкози в детска възраст оздравяват и 30 процента от формите при възрастни.

При всички случаи обаче трябва да забравите мисълта за билково лечение.

Източник:www.lekar.bg

При остър задух викайте веднага "Бърза помощ"

Дихателната недостатъчност представлява болестно състояние, при което обмяната на кислород и въглероден двуокис в белите дробове е нарушена. Тя настъпва при редица остри и хронични заболявания на дихателната система, сърдечносъдови и кръвни заболявания, болести на централната нервна система и на гръбначния мозък. Количеството на кислорода в кръвта намалява, а на въглеродния двуокис се увеличава.

Твърде често дихателната недостатъчност се съпровожда от сърдечна или сърдечносъдова недостатъчност. Според характера на основния болестен процес в дихателната система дихателната недостатъчност протича остро или хронично.

Острата дихателна недостатъчност се развива при остър белодробен оток.

Тя протича драматично, със силен задух, отделяне на кръвенисти пенести храчки и бързо отпадане на дихателната функция. Хроничната белодробна недостатъчност се развива постепенно в хода на повечето хронични дифузни бронхобелодробни заболявания.

Лечението на острата дихателна недостатъчност изисква спешно лечение в интензивно отделение, като задължително включва кислородотерапия, терапия на придружаващия възпалителен процес с антибиотици. Лечението на хро ничната дихателна недостатъчност е консервативно. Прилагат се отхрачващи и бронхолитични средства, кардиотоници, витамини. Провежда се активно лечение на заболяванията, причиняващи дихателна недостатъчност.

Прогнозата на острата дихателна недостатъчност е много сериозна, може да настъпят тежки увреждания.

При успешно лечение на основните белодробни заболявния (туберкулоза, силикоза, хронична пневмония, пневмофиброза.

Източник:www.lekar.bg

Базедовата болест

В 80 на сто от случаите базедовата болест възниква като следствие на някакво тежко нервно-психично преживяване:

• уплаха;
• професионални и лични конфликти;
• смърт на близки
• продължителна нервна и умствена напрегната работа,

В днешно време се приема, че тези провокиращи фактори могат да доведат до заболяването само при хора, които имат предразположеност. Освен посочените съществуват и други отключващи фактори, например хроничните инфекции и травми по главата.

ОСНОВНИТЕ СИМПТОМИ:
• непрекъснато треперене;
• сърцебиене;
• бързо уморяване;
• болка в костите.

Базедовата болест започва с неопределени нервно-психични оплаквания. Болният става неспокоен, емоционално нестабилен, много чувствителен. Той лесно избухва и страда от упорито безсъние. Много често проявява излишна активност. Изпотява се обилно без никакви причини. Ранна проява на базедовата болест е и треперенето на ръцете, а понякога и на цялото тяло. Болният трепери непрекъснато, като треперенето се засилва при вълнение. Сърдечната дейност също е ускорена. Болният често усеща неприятно сърцебиене и прескачане на сърцето.

В около 30 на сто от случаите се наблюдават неспирни изтощителни диарии. С времето болният много отслабва, мускулите му се отпускат, той лесно и бързо се уморява и започва да изпитва болки в костите. Кожата на болен с базедова болест е влажна, мека и топла при допир, а често тя се обезцветява на места, или пък потъмнява. Ноктите изтъняват и се чупят лесно. Косата започва усилено да пада. Много характерен е изгледът на лицето на болния от
базедова болест. Очите са широко отворени, влажни и блестящи. Човекът мига много по-рядко от нормалното. А при около 70 на сто от болните се наблюдава т.нар. екзофталм - изпъкване на очните ябълки. При 50 на сто от болните се установява увеличена щитовидна жлеза, обикновено втора-трета степен. Жлезата е мека, еластична, гладка. Не е болезнена при опипване, но често пулсира.

ЛЕКИТЕ ФОРМИ СЕ ИЗЛЕКУВАТ УСПЕШНО ДО ЕДНА ГОДИНА
Базедовата болест се проявява по различен начин в отделните случаи. Съществуват лека, средна и тежка форма, които обаче могат да преливат една в друга. Протичането на заболяването, както и лечението, зависят от клиничната форма, от възрастта на болния и от наличието на усложнения. При по-леките форми, които са навреме открити и правилно лекувани, се стига до подобрение след 9 до 12 месеца, много често и до пълно излекуване. Не са редки случаите обаче заболяването да се повтори. А тежките усложнения и нелекувани случаи могат да завършат фатално. Базедовата болест понякога се разпознава много трудно. Това зависи от правилното разграничаване на отделните клинични форми и степени, както и от евентуалните усложнения.

Например леките случаи на заболяването често биват смятани за невроза и съответно лекувани като невроза. А специфичните прояви, както вече споменахме, са немотивирано ускорена сърдечна дейност, треперене, потене, нервно-психична нестабилност. Ако към всички тези прояви е налице и изпъкване на очите, тогава диагнозата е вярна. А изявените случаи на базедова болест са толкова характерни, че рядко остават незабелязани от близките на болния.

ПРОЧЕТИ И ЗАПОМНИ!
Прояви на базедова болест се наблюдават и при т.нар. токсичен аденом на щитовидната жлеза (горещ възел). Той представлява туморовидно органично разрастване на тъканта на жлезата с оформяне на добре изразен възел. Причи ните са неизвестни. Свръх функция на щитовидната жлеза може да се развие и при продължително лечение с йод и йодни препарати, както и с тиреоидни хормони. Подобни случаи се наблюдават сравнително рядко и обикновено при болни със спорадична гуша. И все пак клиничните прояви на токсичния аденом и лекар ствената хипертирео идоза са по-леки и след правилно лекуване изчезват.

УМСТВЕНО И ФИЗИЧЕСКО НАПРЕЖЕНИЕ Е ПРОТИВОПОКАЗАНО
Лечението на базедовата болест трябва да започне навреме, да бъде съобразено със състоянието на болния и съответно да се нагажда към развитието на болестта. Много важен е режимът на болния. Дори и болните с най-лека форма трябва да бъдат отстранени от обичайната битова и професионална среда. Задължително се ограничава и дори премахва умственото и физическото напрежение. Не се допускат преумора и конфликтни ситуации, както и общуването с много хора. Много важен елемент от лечението на базедобата болест е успокояването, отпускането на нервната система. Чрез централната нервна система щитовидната жлеза регулира обмяната на веществата в организма.

ПРОДЪЛЖАВАМЕ С ДИЕТАТА
Храната на болния трябва да е разнообразна, с преобладаване на белтъчини -мляко и млечни продукти, яйца, риба, плодове и зеленчуци. Много важни за организма са витамините А, С и тези от групата В. Най- старото лечебно средство за базедовата болест е йодът. Обаче в последно време се прилага все по-рядко, защото вече има голям брой нови лечебни средства. Става дума за т.нар. тиреостатици, които потискат функцията на щитовидната жлеза. Тези лекарства се предписват само от специалист, който съответно наблюдава болния.

НАРОДНАТА МЕДИЦИНА Е САМО ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ОСНОВНОТО ЛЕЧЕНИЕ
Заедно с mupeocmaтичните лекарства широко се използват и най-обикновени успокояващи билки като валериана (дилянка), дяволска уста, маточина, саротамнус. Ето няколко рецепти:

• Смесете 30 г дилянка, 30 г дяволска уста и 60 г саротамнус. Залейте две супени лъжици от тази cмec c 500 мл вряла вода и оставете да ври още 5 минути. Приема се по 4 пъти на ден половин час преди ядене - по една винена чаша.

•Вместо вода, болният може да пие отвара от орехови листа и листа от черница - отварата се приготвя с по една супена лъжица листа от тези растения.

•Пийте отвара от шипки: 15 броя счукани шипкови плодчета се запарват с 600 мл вряла вода и сместа престоява 15 минути. След това се прецежда и се пие като чай.

• Много полезни и с много широко приложение са зеленчуковите сокове. Например изключително ефективно се отразява смес от сок от моркови, целина, магданоз и спанак. Лечебните сокове се пият на гладно, отделно от редовното хранене.

Прочети, и запомни! Имайте предвид, че самолечението на базедовата болест може да доведе до тежки усложнения, включително и до пълна атрофия на жлезата. Тежките форми на тази болест задължително се лекуват в болнична обстановка.

Препоръчват се умерени движения на открито. Можете да практикувате дихателни упражнения, автотренинг, разходки. Избягвайте излагането на слънце.

Източник:www.lekar.bg

Дерматомиозитът атакува предимно жените

Дерматомиозитът е тежко възпалително заболяване, което засяга съединителната тъкан, най-вече по кожата и мускулите
Приема се, че дерматомиозитът представлява автоимунна болест, която се развива след провокиране от различни фактори, като основно значение се отдава на вирусната инфекция.

Болестта обхваща всички възрасти, но е много по-честа при жените. Кожните изменения се локализират по клепачите, около очите, по бузите, колената, лактите, no-рядко по шията и в областта на деколтето.

Лечението на дерматомиозита е консервативно. То се извършва под контрол и наблюдение на лекар-специалист (дерматолог). Прилагат се кортикостероиди, като се почва с високи дози, които постепенно се намаляват до поддържаща доза.

По показание, кортикостероидните препарати се комбинират с имунопотискащи медикаменти. Необходимо е изследване за придружаващо раково заболяване, особено у по-възрастни пациенти.

Източник:www.lekar.bg

Васкулитът е коварната болест-хамелеон

Симптомите на васкулита са много пъстри. Тази болест уврежда основно артериите и в зависимост от тяхното местонахождение и размери страдат едни или други органи. Но най-често това са най-важните човешки органи - мозъкът, бъбреците, сърцето, белите дробове. С други думи - васкулитът се проявява в много форми. И ако не се лекуват, някои от тези форми се проявяват изключително агресивно.

Най-леката и едва ли не единствена форма, която протича практически без последствия за здравето на човека, това е хеморагичният васкулит.

Смята се, че той може да възникне вследствие неадекватна автоимунна реакция към някои възбудители на респираторните заболявания - такива са стрептококите и вирусите. Най-често този вид васкулит се проявява в така наречената кожно-ставна форма.

По кожата на краката, а понякога и на ръцете и корема се появява хеморагичен обрив. Това значи не просто тъмночервени петънца, а образували се подкожно възелчета, които лесно се напипват, като се прокара ръка по засегнатото място. Когато болният лежи, обривът намалява, като стане - се увеличава. В местата с обривите отичат и ставите.

По-зле става, ако такъв обрив възникне по стените на червата. Започват силни болки в корема, прилошаване, повръщане. Често на такива болни бива поставяна диагноза „остър корем" и направо от линейката ги слагат на операционната маса.

Но причината е в подхранването на червата с кръв и хирургичната намеса не само няма да донесе никаква полза, но и ще навреди. Затова лекарите трябва да внимават с такива симптоми, защото заболяването е едно - хеморагичен васкулит.

ИЗЛЕКУВАНЕТО Е ТРУДНО, НО НАПЪЛНО ВЪЗМОЖНО
Обикновено хеморагичният васкулит се лекува с нестероидни противовъзпалителни препарати - по една капсула веднъж на ден. Нищо друго при тази форма на заболяването не се изисква - болестта обикновено преминава за 2-3 седмици. Това обаче не може да се каже за другите, по-тежки форми на заболяването. Например артериит на слепоочната кост, или наречен още болестта на Хортън.

Ведньж човек се оплакал на английския лекар Баярд Хортьн от силно главоболие.

Другите лекари, към които той се обърнал за помощ, нищо не открили, но д-р Хортьн обърнал внимание на зачервения и изкривен кръвоносен съд на слепоочието на болния. Така през 1932 година бил открит и описан васкулитът, увреждащ големите разклонения на сънната артерия. Болест, която води до инсулти и едностранна слепота.

Често болестта на Хортьн се проявява заедно с ревматична полимиалгия. Това съчетание е характерно за хора над 60-те. Като резултат започват много силни болки в раменните и тазовите мускули. Пациентите се оплакват от болки и скованост в раменете и бедрата, но не се наблюдават никакви външни изменения. И тогава поставят най-популярната диагноза - остеохондроза. Но изследването на кръвта непременно ще покаже характерните признаци на васкулита. Въпреки своите нетърпими симптоми тази болест се поддава на лечение.

Източник:www.lekar.bg

Зеленият чай ще бъде използван за борба със СПИН

В зеления чай е открито химическо вещество, което помага за сдържането на предаването на вируса на СПИН по полов път, съобщава агенция Миг Нюз, позовавайки се на резултати от изследване. Учените препоръчват използването на това съединение във вагиналните кремове и като допълнение към антиретровирусните препарати.
Според тях използването на растителния танин на зеления чай ще “бъде лесен и достъпен способ за предупреждение от развитие на ХИВ-инфекции”.

Зеленият чай открай време е известен със своите антиоксидантни свойства. / Агенция "Фокус"

Грипните пандемии - вечната опасност

Свинският грип хвърли в паника цял свят. Всъщност грипните пандемии застрашават човечеството от векове. Испанският грип например отне живота на повече хора, отколкото по време на чума - близо 50 милиона жертви.

През последните 300 години винаги е имало грипни пандемии. Последните две дойдоха от Азия: Хонгконгският грип вся ужас през 1968 година, а десет години по-рано азиатският грип отне живота на 2 милиона души, преди всичко възрастни и деца. Различна беше ситуацията по време на испанския грип. Не само защото засегна преди всичко млади хора, а защото броят на жертвите надхвърли този на умрелите по време на чума.

Смесица от птичи, свински и човешки вируси

Името на грипа произлиза от факта, че първо испанските медии информираха за него. Вирусът обаче произхожда от САЩ. През 1918 година американски войници във военен лагер се заразяват с опасната болест. Те пренасят вируса-убиец във Франция и оттам той се разпространява из цяла Европа и света. Резултатът: около 50 милиона души стават жертва на болестта.

Както тогава, така и сега причинителят на болестта е смесица от птичи, свински и човешки вируси. Вирус от нов тип е труден за разпознаване от имунната система на човека. Но за големия брой жертви през 20-те години на миналия век има и други причини, обяснява професор Томас Льошер от института за инфекциозни и тропически болести към университета в Мюнхен.

"Възможно е причината да е недостатъчното хранене по време на войната. Експертите са на мнение, че броят на смъртните случаи днес не би бил толкова висок. Тогава е нямало медикаменти, нямало е ваксини", казва професор Льошер.

Свинският грип има потенциал за пандемия

Той е оптимистично настроен по отношение на борбата срещу грипа от Мексико. Според него обикновените лекарства при грип ще помогнат за лечението на болестта:

"Може да се каже, че свинският грип е чувствителен към лекарствата, с които разполагаме, не е резистентен. Има вече доказателства, че своевременното лечение, по възможност от първия ден на заболяването, може да бъде ефикасно, но още не може да се твърди, че лечението би могло да предотврати смъртни случаи."

Професор Льошер предполага, че има вероятност още хора да се заразят с вируса: "Вирусите от нов тип като този имат потенциал за пандемия. И въпреки всички предприети мерки той може да предизвика вълна от заразени и да засегне много страни и континенти." /DW

Източник:http://www.hapcheto.com