Честото боледуване от инфекциозни заболявания се дължи не само на разнообразието на патогенни микроорганизми, но и на отслабнала имунна система.
Антибиотиците само подтискат развитието на болестта, пълното оздравяване на организма се постига от имунитета.
Известно е, че множество щамове на микроорганизми вече са станали резистентни и лекарствата, които се използват от класическата медицина не им влияят. Ето защо през последните години все повече нараства интересът към средства, които могат да спомогнат оздравяването на организма чрез стимулиране на собствената му защита.
Средствата, които повишават устойчивостта на организма се делят на следните групи:
- имуномодулатори – действието им е насочено към възстановяване на определени функции на имунната система;
- имунокоректори – въздействат на определени елементи на имунната система, като ги подкрепя, това са Т или В клетъчните компоненти;
- имуностимулатори – средства за укрепване на общия имунитет;
- имунодепресанти – вещества, които подтискат определена имунна реакция.
Началото на инфекциозната имунология е поставено с откритието на хуморалния отговор на имунитета (В-лимфоцитите) и клетъчния отговор (Т-лимфоцитите).
Тези клетки са част от сложната система на придобития имунитет, който разпознава чуждите тела в кръвта и реагира на присъствието им като изработва антитела срещу тях.
Понякога силната имунна реакция на организма срещу вредните фактори може да е неадекватна, може да се предизвика свръх активност или напротив, отговорът да е слаб, недостатъчен. На тази основа са класифицирани заболяванията, свързани с имунитета: имунодефицитни, алергични и автоимунни.
Отслабването на имунитета и развитието на имунодефицитно състояние е свързано с:
* инфекциозно заболяване – СПИН, хепатит, сифилис, менингококови и стафилококови инфекции;
* глистни и протозойни заболявания – малария, трихинелоза, токсоплазмоза;
* злокачествени заболявания;
* хронични заболявания – на отделителната, храносмилателната, сърдечно-съдовата система, дисбактериоза;
* при нарушение на обмяната на веществата – захарен диабет, затлъстяване, заболявания на щитовидната и надбъбречните жлези;
* непълноценно хранене – гладуване, диети, авитаминози;
* прием на антибиотици, стероидни хормони, химеотератия;
* стрес, вредни външни фактори;
* травми, изгаряния.
Какви имуномодулатори съществуват?
Имуномодулаторите могат да бъдат групирани по механизъм на действие (моноцити и макрофаги, В-, Т- и NK-клетки) или по произход:
1. Имуномодулаторите, които са разработени на базата на микроорганизми, влияят на фагоцитите. В резултат на което се повишава нивото на цитокините в организма. Те активират клетъчния и хуморалния имунинен отговор, т.е. повишава се числото на антителата срещу микроорганизми.
2. Имуномодулатори, които действат на Т-лимфоцитите като повишава тяхната активност и количество. По този начин се ускорява образуването и съзряването на Т-клетките. Т-клетките са вид лимфоцити, бели кръвни телца, които се борят с вирусите и антигените.
3. Костно-мозъчните имуномодулатори съдържат медиатори на имунния отговор миелопептиди, които възстановяват баланса на Т-клетките, подтискат възпроизвоството на злокачествени клетки, активират фагоцитите и стимулират образуването на левкоцити. Тези препарати се произвеждат от костен мозък на животни.
4. Цитокини – регулатори на междуклетъчно въздействие, с други думи казано това са молекули, които имунната система използва като химически „съобщения“. Влияят на взаимодействието, комуникацията и поведението на клетките на имунната система, като ги подтикват към определени действия. Това са хормоноподобни молекули като интерлевкин, хемокини, лимфокини, фактори на ръста, хематоксични фактори, фактор на туморна некроза.
5. Нуклеинови киселини – съдържат РНК на макрофаги, която стимулира имунните клетки. При този вид медикаменти обаче се наблюдават много странични ефекти.
6. Химично чисти могат да бъдат и нискомолекулярните и високомолекулярните. Имат различно въздействие върху организма – имуномодулиращо, антиоксидантно, детоксикация и мембранозащитно.
7. Отделна група са имуномодулаторите интерферони. Това са белтъчни вещества, които се образуват от клетките в отговор на вируси, бактерии. Те регулират реакцията на имунната система на клетъчно ниво.
Кога се приемат имуностимулиращи медикаменти:
* при остър инфекциозен процес и при непълно излекуване,
* при пребиваване в замърсена околна среда,
* при често боледуване от инфекциозни заболявания,
* при ракови заболявания.
Имуномодулаторите се назначават след определяне на имунния статус. Често се изписват в комбинация с антибиотици, противовирусни или антимикотични медикаменти в случаите на заболяване.
Не се препоръчва приемът на имуномодулатори при леко отслабване на защитата на организма на здравия човек.
Някой лекарства са по-агресивни към храносмилателния тракт и често тяхната употреба води до появата на диария.
