Сподели в Facebook  

понеделник, 3 август 2009 г.

Оцветител ще лекува травми на гръбначния мозък

Американски учени редуцират увреждане на гръбначен мозък след травма като използват оцветител, употребяван в хранително-вкусовата промишленост.

Веществото известно под името „брилянтно синьо G” се оказва със свойството да запазва здрави нервните клетки, непосредствено намиращи се до поразената тъкан, и да подобрява възстановяването на двигателната функция след травма на гръбначния стълб.

От Университета Рочестър в Ню Йорк по-рано са установили, че при такава травма загиналите неврони отделят повече аденозитрифостат (АТФ) в нервната тъкан. Това вещество осигурява енергия на клетките. Високата концентрация на АТФ обаче свръх стимулира съседните неврони, което води до унищожаването им и впоследствие до разрастване на засегната увредена тъкан.

Учените са изяснили, че този процес може да се предотврати с инжектиране на окислен АТФ на засегнатото място, непосредствено след травматичното събитие.

Тъй като е сложно този метод да бъде използван в медицинската практика, експертите използват в експеримента си споменатия син оцветител, който има свойството да блокира активността на АТФ. Въвеждането му в организма 15 минути след травмата, значително намалява размера на увредената тъкан на гръбначния мозък. Макар и трудно, след извършването на манипулацията, опитните мишлета отново можели да се предвижват за разлика от тези в контролната група.

Единственият страничен ефект при „лечението“ било временното интензивно оцветяване в синьо на кожата на мишките.

Ако се потвърди, че използването на оцветителя е ефикасно и безопасно, методът ще бъде изпитан от екипи на спешна помощ върху доброволци при травми на гръбначния стълб.


Източник: puls.bg

Бактерия виновна за коликите при кърмачетата

Повишено съдържание на бактерията Klebsiella в микрофлората на червата при кърмачетата води до коликите при бебетата, установиха американски медици. Изследването е на Health Science Centre от Университета в Тексас и е публикувано в Journal of Pediatrics.


Експерти предположили, че коликите при кърмачетата са причинени от бактериално възпаление вследствие на дисбаланс в микрофлората на червата. За да проверят хипотезата си, учените установили състава на микроорганизми във фецес на кърмачета. Те отчели и състава на въздуха, вдишван от бебетата, както и се уверили, че нямат признаци на чревна инфекция.

При децата, страдащи от колики, те регистрирали повишено количество на бактерия от рода Klebsiella и вещества, които се образуват при възпалителни процеси в червата.

Според проф. Марк Роадс тези бактерии вероятно се появяват в резултат на реакция на имунната система и могат да причинят развитието на възпалителни заболявания, като болестта на Крон или колит. За да се разработи метод за нормализиране на микрофлората на червата и съответно терапия за коликите при кърмачетата тепърва ще се извършват нови изследвания, уточнява проф. Роадс.

От колики страдат повече от 70 % от кърмачетата до 4-ия месец от раждането им. Бебето изпитва пристъпни болки в корема, раздразнително е и плаче много.


Досега коликите се обясняваха единствено с все още неузрялата храносмилателна система на кърмачето и привикването към храненето с мляко. Наблюдават се процеси на ферментация и газообразуване, вследствие на което коремчето се подува и се предизвиква мускулен спазъм.


Източник: puls.bg

Как да се храним през летния сезон?

Доц. д-р Донка Байкова, доктор по медицина, доцент по хранене и диететика съветва как да се храним през летния сезон, за да бъдем здрави и в добра форма.



Ние българите, живеем в климатогеографски регион с умерен климат и поради тази причина имаме ясно изразена специфика в сезонността на храненето. В нашия регион, на Балканите имаме някои особености на храненето, които са типично български.



Характерна за нацията ни е т.н балканската диета. Тя се основава на най-ценните и типични български традиции в храненето. Ключово място в нея заемат киселото мляко и млечните продукти, чесънът , медът и пчелните продукти. Включват се всички продукти, присъствали в менюто на българите векове наред. С този начин на хранене се свързва и дълголетието.



По един начин се храним през зимата, а по съвсем друг през пролетта и лятото. В този аспект, когато е студено, ние ядем по-мазни храни от животински произход, традиционно имаме консервирани зеленчуци под форма на туршии, кисело зеле, домашно приготвени консерви от зеленчуци и плодове, компоти и т.н.



През последните години, след преминаване към отворена пазарна икономика, имаме целогодишно плодове и зеленчуци, макар и не регионални, а вносни. Поради тази причина, различията в сезонния модел на хранене на българина се размива. Не бива да се забравя, че дори и в късна есен и през пролетния сезон има местни видове плодове, които са изключително полезни и трябва да се консумират в по-големи количества през съответния сезон. В момента това са черешите, ягодите, кайсиите, прасковите.



В този аспект, ние повишаваме консумацията на леки, сезонни плодове и зеленчуци. Инстинктивно намаляваме консумацията на животински белтъчни храни. Апетита определя потребностите на организма. През лятото не ни се яде толкова месо. Особено свинското месо, което е традиционно за модела ни на хранене, присъства в много рядко в менюто. Трябва да се набляга на белите меса- птиче, пуешко, пилешко, риба.



Не трябва да се ограничават млечните продукти, които също са традиционни за нашето население. Такива са бялото саламурено сирене и киселото мляко. Яйцата също е добре да присъстват на трапезата на българина дори и през летния сезон.


Също през лятото, нашите традиционни баници и тутманици ги заменяме с зелник и баници, в които има зелени листни зеленчуци- спанак, лапад.
Разполагаме и с едни типични за региона ни зелени листни зеленчуци, които много често присъстват в менюто през ранното лято и късната есен. Това са лапад и коприва и киселец, които в другите страни не се използват. Те са типично нашенски и са елемент на така наречената балканска диета.


Наша традиционно и национална храна е хлябът, който също е по-лек и диетичен през летните месеци. Използва се предимно растителна мазнина и то в много по-малки количества, отколкото през зимата.


Типично нашенски през този сезон са едни комбинирани, пълноценни ястия на база сирене, яйца и зеленчуци- миш-маша.


Други наши национални ястия, подходящи за летния сезон са лозовите или лападовите сармички.


Ако се базираме на пирамидата на пълноценното и здравословно хранене, през топлите летни дни, енергийният внос е много по-оскъден. Не се натоварваме с толкова калории, както през зимата. Това е един инстинкт през летните месеци. Ние нямаме нужда от повече калории, както е през зимата. Консумацията на висококалорични храни с по-висока енергийност през зимата се обуславя от биологичният инстинкт да съхраним собствената си телесна температура.


Източник: puls.bg