Сподели в Facebook  
Показват се публикациите с етикет здраве.. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет здраве.. Показване на всички публикации

понеделник, 3 август 2009 г.

Как да се храним през летния сезон?

Доц. д-р Донка Байкова, доктор по медицина, доцент по хранене и диететика съветва как да се храним през летния сезон, за да бъдем здрави и в добра форма.



Ние българите, живеем в климатогеографски регион с умерен климат и поради тази причина имаме ясно изразена специфика в сезонността на храненето. В нашия регион, на Балканите имаме някои особености на храненето, които са типично български.



Характерна за нацията ни е т.н балканската диета. Тя се основава на най-ценните и типични български традиции в храненето. Ключово място в нея заемат киселото мляко и млечните продукти, чесънът , медът и пчелните продукти. Включват се всички продукти, присъствали в менюто на българите векове наред. С този начин на хранене се свързва и дълголетието.



По един начин се храним през зимата, а по съвсем друг през пролетта и лятото. В този аспект, когато е студено, ние ядем по-мазни храни от животински произход, традиционно имаме консервирани зеленчуци под форма на туршии, кисело зеле, домашно приготвени консерви от зеленчуци и плодове, компоти и т.н.



През последните години, след преминаване към отворена пазарна икономика, имаме целогодишно плодове и зеленчуци, макар и не регионални, а вносни. Поради тази причина, различията в сезонния модел на хранене на българина се размива. Не бива да се забравя, че дори и в късна есен и през пролетния сезон има местни видове плодове, които са изключително полезни и трябва да се консумират в по-големи количества през съответния сезон. В момента това са черешите, ягодите, кайсиите, прасковите.



В този аспект, ние повишаваме консумацията на леки, сезонни плодове и зеленчуци. Инстинктивно намаляваме консумацията на животински белтъчни храни. Апетита определя потребностите на организма. През лятото не ни се яде толкова месо. Особено свинското месо, което е традиционно за модела ни на хранене, присъства в много рядко в менюто. Трябва да се набляга на белите меса- птиче, пуешко, пилешко, риба.



Не трябва да се ограничават млечните продукти, които също са традиционни за нашето население. Такива са бялото саламурено сирене и киселото мляко. Яйцата също е добре да присъстват на трапезата на българина дори и през летния сезон.


Също през лятото, нашите традиционни баници и тутманици ги заменяме с зелник и баници, в които има зелени листни зеленчуци- спанак, лапад.
Разполагаме и с едни типични за региона ни зелени листни зеленчуци, които много често присъстват в менюто през ранното лято и късната есен. Това са лапад и коприва и киселец, които в другите страни не се използват. Те са типично нашенски и са елемент на така наречената балканска диета.


Наша традиционно и национална храна е хлябът, който също е по-лек и диетичен през летните месеци. Използва се предимно растителна мазнина и то в много по-малки количества, отколкото през зимата.


Типично нашенски през този сезон са едни комбинирани, пълноценни ястия на база сирене, яйца и зеленчуци- миш-маша.


Други наши национални ястия, подходящи за летния сезон са лозовите или лападовите сармички.


Ако се базираме на пирамидата на пълноценното и здравословно хранене, през топлите летни дни, енергийният внос е много по-оскъден. Не се натоварваме с толкова калории, както през зимата. Това е един инстинкт през летните месеци. Ние нямаме нужда от повече калории, както е през зимата. Консумацията на висококалорични храни с по-висока енергийност през зимата се обуславя от биологичният инстинкт да съхраним собствената си телесна температура.


Източник: puls.bg

сряда, 8 юли 2009 г.

Пластмасовите опаковки са опасни за здравето.

Откакто съществуват пластмасовите опаковки, многократно е възниквал въпросът за тяхната безопасност. Последните изследвания проведени от учените показват, че пластмасовите опаковки представляват реална опасност за хормоналния баланс на човешкия организъм.


Харвардски учени провели експерименти, показващи че консумирането на храни и напитки, съхранявани в пластмасови опаковки, повишава с повече от 2/3 съдържанието на вещества в организма, оказващи влияние върху половите хормони.


Причина за здравословните проблеми е, че при производството на опаковки и бутилки и дори бутилки за бебешки храни, се използва химикалът бисфенол-А (BPA).




Бисфенол се съдържа във всички пластмасови опаковки, в покритието на алуминиевите съдове, на металните консерви и др. Този химикал преминава лесно в човешката кръвоносна система. По действието си върху организма той имитира ефекта от женския хормон естроген.


Всички доброволци, които взели участие в експеримента, трябвало да пият напитки само от пластмасови бутилки. Само за една седмица било отчетено повишаване на съдържанието на бисфенол със 69%.


Направени в миналото проучвания установили, че бисфенол-А може да провокира кожни проблеми, безплодие, поликистоза на яйчниците и дори рак на маточната шийка. Днес, веществото се свързва и с по-ранното полово съзряване на подрастващите.


Внасянето на естрогеноподобни вещества в мъжкия организъм е една от причините за ранно оплешивяване. Бисфенол-А намалява нивото на хормона прогестерон, който е отговорен за гъстотата и здравината на косата.


Освен това, консумирането на продукти, съхранявани в пластмасови опаковки може да провокира:

* проблеми с физическото развитие,
* повишена заболеваемост от диабет
* сърдечно-съдови проблеми
* понижена имунна защита
* рак на простата
* диабет
* ранно влизане в пубертет
* затруднения при заучаване и запаметяване
* склонност към затлъстяване
* хиперактивност
* вродени увреждания у деца


През последното десетилетие се наблюдава устойчива тенденция към понижаване количеството на нормалните сперматозоиди в семенната течност. Това е и един от фактите, влияещи на мъжката плодовитост. Според лекарите, основна причина за това са синтетичните естрогеноподобни вещества.


Особено опасно за здравето е нагряването на пластмасовите опаковки. Все още, много родители затоплят млякото на своите бебета направо в пластмасовите бутилки, без да подозират, че това води до проникване на химикалите в течността.


По мнение на Карин Мичъл, доцент от катедрата по епидемиология към Харвардския университет, децата са значително по-възприемчиви към вредните вещества в сравнение с възрастните. Консумирането на такова мляко може да провокира нарушения във функцията на хормоналните жлези още в ранна детска възраст.


Преди няколко години, екип от немски учени доказа, че пластмасата използвана за производство на бутилки отделя и веществото антимон. Този металоид е открит в питейната вода, съхранявана в пластмасови бутилки и туби. Сравнителните анализи показват, че в течностите съхранявани в стъклени съдове, антимонът е 30 пъти по-малко.


В момента, в САЩ, Франция и Великобритания е наложена забрана за използване на бутилирана вода в някои обществени учреждения, училища и детски градини. В Канада вече е забранено използването на шишета за бебешка храна, съдържащи бисфенол-А.


Източник: puls.bg